- Ами какво да си помисля, когато ви видях да влизате в ресторанта...
- Знаеш ли защо отидохме там? Защото Тед искаше да говорим за теб.
Кори я изгледа удивено.
- За мен?
- Да, за теб. Той е напълно хлътнал по теб, мисли, че те обича, и се страхува, че върши нещо погрешно, че може би те чеше срещу косъма. Искаше да говорим за това - прекарахме цялата шибана вечер в разговори за теб и нищо друго. Мислиш ли, че ми беше приятно да стана от леглото и да сляза в града с туптяща от болки глава и да прекарам вечерта с мъж, който говори само за друга жена?
- Стейси, съжалявам. Май съм прибързала със заключенията си.
- Точно така! - Стейси изведнъж скочи на крака, а по лицето ѝ бяха изписани укор и гняв. - Все същите глупости! Сприятелявам се с теб, защитавам те, грижа се за теб и твоите интереси за сметка на моите. И каква е наградата ми? Глупави обвинения, че излизам с гаджето ти.
Внезапното гневно избухване изплаши Кори. Малцината клиенти в ресторанта се бяха обърнали към тях.
- Стейси - каза Кори успокоително, - наистина много, много съжалявам. Мисля, че не съм сигурна в отношенията си с момчетата, а тъй като ти си толкова привлекателна, аз просто...
Обаче Стейси не я остави да довърши. С последен изпепеляващ поглед тя се завъртя на пети и излезе от ресторанта, оставяйки закуската си недовършена и най-важното - неплатена.
46
Познатият копринен глас я покани да влезе. Кори си пое дълбоко дъх. Беше се съгласил да се видят – това беше добра първа стъпка. Тя убеждаваше сама себе си, че не я е потърсил, откакто замина от Роринг Форк, само защото е бил твърде зает. Трепетно се беше надявала да е точно така. Последното, което искаше - осъзна го едва сега - беше връзката ѝ с Пендъргаст да пострада заради нейната прибързаност и късогледство.
И ето го сега тук - завърнал се също така изненадващо, както беше заминал.
Този следобед мазето беше дори по-задушно, ако това изобщо беше възможно, от последния път, когато Кори посети временния му кабинет. Пендъргаст седеше зад старото метално бюро, което сега беше свободно от химическите уреди, които го покриваха предния път. Върху надрасканата повърхност на плота лежеше само една тънка папка. Температурата в помещението вероятно беше не по-малко от трийсетина градуса, но въпреки това той не си беше свалил сакото.
- Кори! Моля, седни.
Тя послушно седна.
- Как се върна в града? Мислех, че пътят е затворен.
- Началникът беше така любезен да изпрати един от хората си да ме вземе от Базалт с една от верижните им машини. Изглежда много искаше да се върна. Във всеки случай се говори, че пътят ще бъде отворен. Дори да е само временно.
- Как беше пътуването ти?
- Плодотворно.
Кори се размърда неспокойно заради този светски разговор и реши да премине направо към въпроса.
- Виж, искам да се извиня за държането си миналия път. Беше незряло и се чувствам неловко. Истината е, че съм ти безкрайно благодарна за всичко, което направи за мен. Просто... работата е там, че засенчваш всичко, в което се намесиш. Не искам професорите в „Джон Джей“ да кажат: „О, нейният приятел Пендъргаст е свършил всичко вместо нея“. - Тя замълча за миг. - Няма съмнение, че преигравам, защото това е първият ми голям изследователски проект.
Пендъргаст я гледа известно време в мълчание, после просто кимна в знак на разбиране.
- И как се развиха нещата, докато ме нямаше?
- Много добре - отговори Кори. като избягваше погледа му. - Току-що свърших с проучването си.
- Надявам се, не се е случило нищо неприятно?
- Имаше още един ужасен пожар на хълма зад града и едно убийство от ярост на магистрала 82. Предполагам, че началникът ти е разправил всичко това.
- Имах предвид теб.
- Не - излъга Кори. - Не можах да отбележа никакъв напредък в откриването на убиеца, така че реших да се откажа. В изследването си попаднах на интересни дреболии, но не и на нещо, което да хвърля светлина върху убийствата.
- Какви са тези дреболии?
- Ами... научих, че госпожа Кърмоуд е сродница на семейство Стафърд, което притежавало старата топилня по време на треската за сребро и все още е силата зад проекта „Хайтс“.
Кратко мълчание.
- Нещо друго?
- О, да, нещо, което може би ще ти се стори интересно заради твоя интерес към Дойл и Уайлд.
Пендъргаст наклони глава, подканяйки я да продължи.