- Влез - подвикна Холмс.
Вратата се отвори и на прага се показа госпожа Хъдсън.
- Сър, една млада дама иска да се срещне с вас - обясни тя. - Казах ѝ, че вече е късно и че е най-добре да си уговори среща за утре, но тя настоя, че е много спешно.
- Разбира се, доведете я - отговори Холмс и скочи на крака.
Миг по-късно в нашата всекидневна се озова млада дама. Носеше дълго пътническо палто с модна кройка и шапка с воалетка.
- Моля, седнете - каза Холмс и я поведе с обичайната си любезност към най-удобното кресло.
Жената му благодари, свали шапката, разкопча палтото си и седна. Имаше хубаво тяло, изискана стойка и излъчваше завидно самообладание. Единственият недостатък, който забелязах, беше, че чертите ѝ изглеждаха твърде сурови, но може би за това беше виновно безпокойството, което бе изписано на лицето ѝ. По навик се опитах да приложа Холмсовия метод за наблюдение върху тази непозната, но не успях да забележа нищо особено освен гумените ботуши, известни като уелингтънки2, на краката ѝ.
Забелязах, че Холмс ме наблюдава леко развеселен.
- Като изключим факта, че гостенката ни идва от Нортъмбърленд - каза ми той, - че е запалена ездачка, че е пристигнала тук с кабриолет, а не с метрото, и че е сгодена и скоро ще се ожени - аз също не можах да извлека нищо повече от наблюдението си.
- Господин Холмс, чувала съм за вашите прочути методи - обади се младата жена, преди да успея да му отговоря. - Всъщност очаквах нещо полобно. Моля, позволете ми да коментирам вашата дедукция.
Холмс кимна леко, а по лицето му се изписа изненада.
Жената вдигна ръката си.
- Първо, забелязали сте годежния ми пръстен, но не сте видели брачна халка.
Утвърдително кимване.
Тя продължи да държи ръката си във въздуха.
- И вероятно сте забелязали полумесеца от удебелена кожа на дясната ми китка, където се пресичат поводите, когато ги държи ездач с добра стойка и ездови камшик в ръка.
- Чудесен мазол - подхвърли Холмс.
- А що се отнася до кабриолета - това е напълно очевидно: видели сте го да спира пред вратата. Забелязах, че стоите на прозореца.
След тези думи трябваше да се изсмея.
- Холмс, изглежда си намери майстора!
- Що се отнася до Нортъмбърленд, предполагам, че сте доловили останки от акцент в говора ми?
- Акцентът ви не е точно от Нортъмбърленд - обясни ѝ Холмс, - а съдържа лек аромат на Тайн и Уеър, може би от района на Съндърленд с няколко капки Стафордшир.
След тези думи дамата изрази изненадата си.
- Роднините на майка ми идват от Съндърленд, а тези на баща ми - от Стафордшир. Не знаех, че съм запазила по малко от всеки диалект.
- Нашият начин да говорим, госпожо, е вроден. Не можем да се отървем от него, както не можем да сменим цвета на очите си.
Холмс посочи ботушите на жената.
- Заради уелингтънките предположих, че сте започнали пътуването си в сняг. Тук при нас от четири дни не е валяло. Нортъмбърленд е най-студеното графство в Англия и единственото, където още има сняг по земята.
- И откъде можеш да знаеш, че в Нортъмбърленд още има сняг? - попитах Холмс.
С измъчено изражение той посочи лежащия наблизо брой на „Таймс”.
- А сега, госпожице, бъдете добра да ни кажете своето име и как бихме могли да ви бъдем полезни.
- Казвам се Виктория Селкърк - започна жената - и предстоящата ми женитба до голяма степен е причината да съм тук.
- Продължавайте - кимна Холмс и седна отново на креслото си.
- Извинете ме, че идвам без предварителна уговорка - каза госпожица Селкърк, - но причината е, че не зная към кого другиго да се обърна.
Холмс отпи глътка от брендито със сода и зачака младата дама да продължи.
- Имението на моя годеник - Аспърн Хол, се намира само на няколко километра от Хексъм. Майка ми и аз се настанихме в една вила на територията на имението заради подготовката за сватбата. През последните няколко месеца районът е тормозен от свиреп вълк.
- Вълк? - попитах аз изненадан.
Госпожица Селкърк кимна.
- До днес е убил двама души.
- Но нали вълците в Британия са изчезнали? - възразих аз.
- Не напълно, Уотсън - каза ми Холмс. - Неколцина смятат, че още съществуват в най-отдалечените и недостъпни райони на страната. - Той се обърна отново към госпожица Селкърк. - Разкажете ми за тези убийства.
- Бяха брутални, както може да се очаква от диво животно. - Жената се поколеба. - И както изглежда... създанието започва да развива нарастващ апетит за човешки жертви.