- Разбирам. - Сър Пърсивал се обърна към нашата придружителка. - Значи затова слязохте в града, госпожице Селкърк?
Запитаната кимна.
- Да, затова, сър Пърсивал. А сега моля да ме извините, защото трябва да видя майка си. - Тя излезе от галерията твърде внезапно и ни остави със стария скуайър.
- Чувал съм за вас, господин Холмс - каза сър Пърсивал, - но се боя, че сте предприели напразно това дълго пътуване. Вашите методи, блестящи, доколкото успях да разбера, няма да намерят приложение срещу звяра, който ни тормози.
- Ще видим - отговори Холмс късо.
- Добре тогава, влезте и пийнете бренди. - Сър Пърсивал ни въведе в салона, където един иконом ни наля чашите.
- Изглежда - каза Холмс, щом се настанихме около огъня, - споделяте загрижеността на бъдещата си снаха за безопасността на сина ви?
- Не - кимна сър Пърсивал. - Той наскоро се върна от Индия и знае добре за какво става дума.
- Да, но този звяр е убил вече двама души - подхвърлих аз.
- В миналото съм ловувал със сина си и мога да поръчителствам за неговите способности като следотърсач и стрелец. Всъщност, господин Уотсън... Нали така се казвате? Едуин се отнася много сериозно към задълженията си на наследник на Аспърн Хол. Мога да кажа, че неговата смелост и инициатива не останаха незабелязани в областта.
- Можем ли да говорим с него?
- Разбира се, щом се върне. Сега преследва звяра в гората. - Той направи пауза. - Ако бях по- млад, щях да съм до него.
Стори ми се, че това извинение прикрива известна страхливост, и стрелнах скрит поглед към Холмс, но неговото внимание си оставаше съсредоточено върху сър Пърсивал.
- Женски страхове или не, към нежния пол трябва да се отнасяме снизходително - продължи мъжът. - Готов съм да ви предоставя свобода на действие и да ви предложа помощта, от която може да имате нужда, включително подслон. Стига да пожелаете.
Тази покана, колкото и да беше щедра, бе отправена с известна враждебност.
- Няма нужда - отговори Холмс. - В Хексъм минахме край странноприемница - мисля, че се казваше „Плау“ - там ще установим нашата операционна база.
Докато той говореше, сър Пърсивал разля малко бренди върху нагръдника на ризата си. Той остави чашата настрана с леко презрение на лицето.
- Разбрах, сър, че се занимавате с шапкарство - продължи Холмс.
- Някога. Сега други поеха тази работа от мен.
- Винаги съм бил омаян от процеса на производство на филц. От чисто научно любопитство. Трябва да знаете, че химията е моето хоби.
- Разбирам. - Нашият домакин унесено се попипваше по мократа предница на ризата.
- Доколкото съм разбрал, основният проблем е да се омекотят коравите животински косми, за да станат достатъчно гъвкави и да образуват филц.
Погледнах отново към Холмс, питайки се къде, по дяволите, може да ни отведе тази тема.
- Спомням си, прочетох някъде - продължи Холмс, - че някога турците решили този проблем, като използвали камилска урина.
- О, изминахме много път от тези примитивни методи - отговори сър Пърсивал.
Госпожица Селкърк влезе в салона. Погледна към нас, усмихна се малко изнурено и седна. Очевидно много се тревожеше за своя годеник и ѝ беше трудно да се владее.
- Сигурно технологията, която използвате, е много по-модерна - продължи Холмс. - Ще ми бъде интересно да чуя за нейното приложение.
- Бих искал да задоволя любопитството ви по тази тема, господин Холмс, но за съжаление тя си остава търговска тайна.
- Разбирам. - Холмс вдигна рамене. - Е, това няма значение.
В този момент в коридора настъпи суматоха. Миг по-късно млад мъж в пълен ловен екип застана на прага. Това без съмнение беше синът на сър Пърсивал и с решителните черти на лицето си, с военната стойка и тежката пушка, преметната през рамо, представляваше наистина впечатляваща гледка. Госпожица Селкърк скочи на крака и с вик на облекчение се втурна към него.
- О, Едуин! - извика тя. - Едуин, умолявам те това да е последният път.
- Вики - отговори младият мъж нежно, но твърдо, - звярът трябва да бъде намерен и убит. Не можем да позволим да се случи ново безчинство.
Сър Пърсивал също се изправи и представи Холмс и мен. Обаче моят приятел прекъсна тези любезности малко нетърпеливо, защото бързаше да разпита новодошлия.
- Предполагам - започна той, - че следобедният набег е бил несполучлив.
- Така е - отговори Едуин Аспърн с печална усмивка.
- Мога ли да попитам къде проведохте преследването си?