- В западната част на гората отвъд тресавището.
- Но не открихте нищо? Следи? Екскременти? Леговище?
Младият Аспърн поклати глава.
- Не видях никакви следи.
- Това е много потаен и умен вълк - намеси се сър Пърсивал. - Дори кучетата са безпомощни и не могат да хванат следата му.
- Сериозна работа - измърмори Холмс. - Наистина сериозна работа.
Той отказа поканата за вечеря и след кратък оглед на околността се върнахме с файтона в Хексъм и се настанихме в „Плау“. На следващата сутрин след закуската отидохме да се представим в местната полиция. Оказа се, че се състои от един-единствен човек - полицай Фрейзър. Намерихме полицая да рови усърдно в малък бележник зад бюрото си. От по-раншните си приключения с Холмс не си бях изградил особено високо мнение за местната полиция. От пръв поглед полицай Фрейзър със своя шлифер в маслинен цвят и кожени гамаши сякаш потвърждаваше моето подозрение. Обаче човекът беше чувал за Холмс и започна да отговаря на въпросите на моя приятел. Осъзнах, че пред нас стои, ако не личност с изключителен интелект, то поне един посветен на работата си и способен полицай с похвално упорство.
Обясни ни, че първата жертва на вълка бил странен, малко зловещ мъж, зле облечен, неподстриган и в напреднала възраст. Няколко седмици преди своята смърт се появил внезапно в Хексъм, промъквайки се дебнешком наоколо, като плашел децата и жените с нечленоразделното си бълнуване. Не отседнал в странноприемницата, очевидно поради липса на готови средства, и след ден-два полицаят бил повикан от разтревожени граждани, за да разбере с какво се занимава този човек. След издирване той открил, че мъжът е отседнал в изоставена колиба на дървосекачи в гората Килдър. Мъжът отказал да отговаря на въпросите му и да разкаже с какво се занимава.
- Нечленоразделно бълнуване? - повтори Холмс. - Може ли малко по-подробно?
- През по-голямата част от времето си говореше сам, трескаво размахваше ръце. Разбира се, повечето глупости. Нещо за причинените му неправди между всички останали брътвежи.
- Брътвежи? Какви по-точно?
- Откъслеци. Как бил предаден, преследван. Колко му е студено. Как ще се обърне към закона и ще получи справедливост.
- Нещо друго? - настоя Холмс
- Не - поклати глава полицаят. - Или по-скоро, да... нещо много странно. Често споменаваше моркови.
- Моркови?
Полицай Фрейзър кимна.
- Гладен ли е бил? Спомена ли някакви други храни?
- Не. Само морковите.
- Казвате, че е споменавал моркови не веднъж, а много пъти?
- Думата изскачаше отново и отново. Обаче, господин Холмс, както вече казах, беше объркан. Във всичко, което казваше, нямаше никакъв смисъл.
Реших, че този разговор е безполезно отклонение. Да размишляваш върху дрънканиците на някакъв луд ми се струваше глупаво и не можех да видя връзката между неговите думи и трагичния му край в челюстите на вълка. Усетих, че полицай Фрейзър е на моето мнение, защото гледаше Холмс малко несигурно.
- Разкажете ми повече за външния вид на човека - каза Холмс. - Всичко, което си спомняте. Моля да не пропускате и най-малката подробност.
- Беше невероятно занемарен. Дрехите му бяха само парцали, косата невчесана. Очите му бяха кръвясали, а зъбите черни.
- Черни, казвате? - прекъсна го Холмс с неочаквана ревност. - Имате предвид черни в смисъл на нездрави? Изгнили?
- Не. Беше по-скоро равномерно тъмносиво, което на сумрачната светлина изглеждаше черно. Той изглеждаше непрекъснато в опиянено състояние. Нямам обаче никаква представа откъде намираше пари за пиячка.
- Откъде знаете, че е бил пиян?
- Обичайните признаци на алкохолно опиянение: неясен говор, треперещи ръце, нестабилна походка.
- Видяхте ли шишета от алкохол в колибата на дървосекачите?
- Не. Но през годините съм имал достатъчно вземане-даване с пияници, за да разпознавам признаците. Господин Холмс, това е извън всяко съмнение.
- Добре. Продължавайте, моля.
С видимо облекчение полицаят подхвана отново нишката на разказа си.
- Хората в града бяха настроени срещу него. Толкова много, че щях да го изгоня, ако вълкът не бе свършил работа. На сутринта, след като го бях разпитал, го намерили в края на гората. Тялото му беше ужасно разкъсано и обезобразено, а по ръцете и краката имаше следи от зъби.
- Разбирам - кимна Холмс. - А втората жертва?
Признавам, че в този момент едва не възразих заради начина, по който се водеше разпитът. Холмс задаваше въпроси на полицая за най-различни дреболии, но оставяше важните точки незасегнати. Например кой беше намерил трупа? Обаче си замълчах и полицай Фрейзър продължи с разказа си.