- Това се случи две седмици по-късно - обясни полицаят. - Жертвата беше гостуващ от Оксфорд естественик, дошъл да изучава червената лисица.
- Къде е намерен? На същото място като първия?
- Недалеч от там. Малко по-близо до тресавището.
- Откъде знаете, че и двете убийства са извършени от едно и също животно?
- От вида на раните, сър. Само че второто нападение е било по-яростно. Този път човекът беше отчасти... изяден.
- Как се отнесе градът към второто убийство?
- Всички говореха. Разговори и страх. Сър Пърсивал се заинтересува от случилото се. А синът му, който наскоро се върна от кампанията в Индия, започна да обикаля горите през нощта с пушка в ръка, готов да застреля звяра.
- След второто убийство, нали?
- Простете, господин Холмс, но преди това не изглеждаше нужно. Нали разбирате: заради стария грубиян не си заслужаваше. Но втория път жертвата беше почтен гражданин, освен това очевидно си имахме работа с вълк човекоядец. Ако е убил два пъти, ще убие и трети... ако може.
- Вие ли разпитахте свидетелите?
- Да.
- Показанията им съвпадаха ли?
Полицаят кимна.
- След второто убийство видели вълка да се промъква обратно в гората - страховито създание.
- От какво разстояние са го видели?
- Отдалече, но през тази нощ е имало пълнолуние. Било е обаче достатъчно отблизо, за да забележат, че козината на главата му е бяла като сняг.
Холмс помисли известно време.
- Какво каза лекарят, който е председателствал следствието?
- Както казах, между другото отбеляза факта, че докато и двете жертви са били жестоко разкъсани, втората е и частично изядена.
- И въпреки това по първата жертва е имало няколко следи от колебливо хапане. - Холмс се обърна към мен. - Уотсън, знаеш ли, че това е обичайният модел, по който зверовете стават човекоядци? Така е било с лъвовете от Тсаво, за които вече говорихме.
Кимнах.
- Може би ловният периметър на този вълк е някъде дълбоко навътре в гората и заради дългата студена зима е бил прогонен по-близо до цивилизацията?
Холмс отново се обърна към полицая.
- Някакви допълнителни наблюдения?
- Боя се, че по-скоро не, сър.
- Някакво обяснение?
- Ами странно е. - На лицето на полицай Фрейзър се изписа объркване. - Семейната ни ферма е на границата с гората. Имах възможността най-малко половин дузина пъти да излизам да търся следи от животното. Човек би си помислил, че такова голямо животно може лесно да се проследи. Открих обаче само няколко следи, и то след второто убийство. Не съм следотърсач, но мога да се закълна, че има нещо необичайно в движението на животното.
- Необичайно? - попита Холмс. - В какъв смисъл?
- Твърде малко засичания. Все едно животното е призрак, който идва и си отива невидим за нас. Затова излязох една вечер да потърся пресни следи.
При тези думи Холмс се наведе:
- Позволете ми, полицай, да ви посъветвам веднага да престанете с това. Край на нощните разходки в гората.
Полицаят се намръщи.
- Господин Холмс, сър, аз имам определени задължения. Освен това онзи, който наистина е в опасност, е младият господар Аспърн. Той прекарва навън половината нощ, и то всекидневно, за да търси това създание.
- Чуйте ме - каза рязко Холмс. - Това е голяма глупост. Аспърн не е в опасност. Обаче вие, полицай, предупреждавам ви, трябва да се пазите.
Това рязко отхвърляне на полицейските усилия и идеята, че страховете на госпожица Селкърк за нейния годеник са необосновани, ме удивиха. Но Холмс не каза нищо повече и нямаше други въпроси, като изключим едно повторно предупреждение към полицая да стои настрана от гората, и за момента разпитът ни приключи.
Тъй като беше неделя, бяхме принудени да продължим разследването си чрез разговори с различни жители на Хексъм. Холмс първо издири двамата очевидци, но те нямаше какво да добавят към онова, което господин Фрейзър вече ни беше казал: и двамата бяха видели голям вълк, всъщност с удивителни размери, да се носи на подскоци към тресавището. Козината в горната част на главата му била блестящо бяла на лунната светлина. Никой от тях не беше продължил след животното, вместо това проявили благоразумие и се върнали по най-бързия начин в домовете си.