— Значи Елиът е изчезнал?
— Не съм казвал такова нещо. Просто го търсих няколко пъти, не го намерих, оставих му съобщения. Вярвам, че ще се обади.
Тя се замисли върху казаното. Нещо в него не й хареса.
— А вие смятате, че аз зная къде е той, така ли?
— Видях ви да вечеряте заедно, сметнах, че сигурно сте приятели.
— Какви приятели имате предвид?
— Ами от онзи вид, дето вечерят заедно. Какво очаквате да кажа, госпожо Фостър? Или да ви наричам госпожица?
— Не зная какво да очаквам и ме наричайте госпожо!
Отворих уста да се извиня, тя махна с досада.
— Това няма никакво значение — отсече тя. — Сигурно искате да ви разкажа за нас двамата?
Не отговорих. Нямах намерение да си пъхам носа в частните й работи, поне не и повече от необходимото, ама ако пък й се говори, нека разкаже това-онова. Може би ще науча нещо полезно.
— По дяволите, нали сте ни видели да се караме… то не е трудно човек да отгатне останалото. Елиът бе приятел на съпруга ми. Той почина — каза и оправи полите на роклята, а това бе единственият жест, издаващ неспокойствието й.
— Моите съболезнования.
— Благодаря.
— Мога ли да попитам за причините на кончината му?
Тя вдигна глава и ме погледна право в очите.
— Самоуби се.
Закашля се, след миг кашлицата я задави съвсем сериозно. Станах и тръгнах да търся кухнята. Беше в края на къщата, напълно модерна. Налях чаша вода и се върнах при нея. Отпи, сетне я постави на ниската масичка пред себе си.
— Благодаря ви. Просто не зная какво ми стана. Предполагам, че ми е трудно да говоря по темата. Съпругът ми Джеймс извърши самоубийство преди месец. Закачил тръба на края на ауспуха и я вкарал в купето, сетне седнал в колата и изчакал да се задуши. Казаха ми, че в миналото било често срещан метод за самоубийство.
Говореше като клиничен специалист, спокойно и трезво, все едно за дребно заболяване или някакъв си обрив, а гласът й — делови. Отново отпи от чашата.
— Елиът бе негов приятел и адвокат.
Пак премълчах.
— Май не бива да ви разказвам тези неща — заяви тя. — Но пък ако Елиът не е жив…
Само как произнесе тези думи „не е жив“, чак стомахът ме присви.
— Елиът ми бе любовник — неочаквано изтърси тя.
— Защо „бе“?
— Ами скъсахме малко преди смъртта на съпруга ми.
— Кога започна връзката ви?
— Че кога започват тези неща? — рече тя замислено, сякаш криво разбра въпроса ми.
Замълча за по-дълго време, като че си събираше мислите.
— Скука, знаете, недоволство, неудовлетворение, съпругът вечно зает с работата си, не обръща внимание на жена си, а тя направо може и да откачи. Ей така стават нещата.
— Съпругът ви знаеше ли?
Не ми отговори веднага, сякаш за пръв път обмисляше възможностите.
— Ако е знаел, така и нищо не ми е казвал. Е, вижте, поне не и на мен…
— А на Елиът?
— Правеше разни бележки, в които може би е имало намеци. С една дума, можеше да се разбират по повече от един начин.
— А как предпочиташе да ги интерпретира самият Елиът?
— Той смяташе, че Джеймс знае. Именно Елиът реши да скъсаме. Аз пък не съм го обичала чак толкова много, та да настоявам.
— А за какво се карахте онази вечер?
Тя отново започна да оправя полите на роклята и да я чисти от въображаеми боклуци.
— Стават едни неща, а Елиът знае, но се прави, че не знае. Всички се преструват.
Внезапно тишината в този дом ми се стори ужасно нетърпима. Хрумна ми, че тук би трябвало да има живот, деца, веселие. Къщата е била прекалено голяма за двама души, а за един — направо огромна. Такива къщи си купуват богаташите в надеждата да ги запълнят с голямо домочадие. Само че тук такова нямаше. Виждах само тази самотна жена в черно, която методично оглеждаше и чистеше полите на роклята си за не знам кой си пореден път.
— Какво трябва да разбирам под „всички“?
— Елиът. Ландрън Мобли. Грейди Трует. Фил Поведа. Съпругът ми. И Ърл Ларус. Ърл младши между впрочем. Тези имам предвид.
— Ларус ли? — възкликнах и не успях да маскирам изненадата в гласа си.
По лицето й отново пробягна нещо недоловимо, някаква сянка на усмивка.
— Заедно са отрасли. Всичките, до един. А напоследък започна някаква тъмна история, не зная как да я нарека. Смъртта на съпруга ми бе началото. Последва го Грейди Трует.