За пръв път се залових за думата му. Говореше в минало време.
— Какво искаш да кажеш? Защо „е плащал“?
Пак се спогледаха, но премълчаха.
— Разполагаш ли със свързани със случая Джоунс документи, които могат да имат отношение към разследването на сегашните убийства? — попита Аддамс.
— Зададох въпрос! — сопнах се аз.
Гласът на детектива се изостри.
— И аз ти зададох въпрос: имаш ли или нямаш материали, които могат да ни помогнат в сегашното следствие?
— Нямам — излъгах ги аз. — Всичко беше в Елиът Нортън.
Усетих се и веднага се поправих.
— Всичко е в Елиът — рекох. — Сега кажете ми случило ли се е нещо с него?
Пръв отвори уста Адамс.
— Пътна патрулка намерила колата му край шосе 176 до Сенди Роуд Крийк. Била в крайпътната река, преобърната. Изглежда се е опитал да избегне удар с насрещен трафик и изпуснал управлението. Тяло нямало, но пък имало кръв. Доста кръв. Група Б, отговаряла на Нортъновата. Знаем, че редовно участваше в кръводарителските акции и затова проверихме в кръводарителния център.
Хванах глава с двете ръце и дълбоко поех въздух. Първо Фостър, сетне Трует и Мобли, сега и Елиът. Оставаха двама: младият Ларус и Фил Поведа.
— Мога ли сега да си вървя? — попитах уморено.
Ужасно ми се искаше да се върна в стаята и да прибера онези материали. Още повече, че тези двамата може би вече бяха поискали разрешение за обиск.
Преди да са ми отговорили, вратата на стаята се отвори рязко, влезе мъж. Беше по-висок от мен поне с десетина сантиметра, по-стар най-малко с двайсетина години. С късо подстригана посивяла коса, сиво-сини очи, военна стойка и самоуверено поведение, този човек приличаше на току-що застъпил на дежурство старши офицер от морската пехота, тръгнал да гони буквата на устава и закъснелите от отпуска подчинени. Армейският елемент се подчертаваше и от блестящо изгладената, светеща от чистота униформа и табелката с името му — С. Стилуел. Знаех го кой е — полковник Стилуел, шеф на отдел „Оперативен“, подчинен единствено на полицейския началник Грийнбърг.
— Този ли е човекът? — излая той въпроса към двамата детективи.
— Тъй вярно, сър — отвърна Аддамс и ми хвърли особен поглед.
Разбрах го само по един начин: моите неприятности тепърва започват, а той, милият, лично ще се кефи, като гледа как ми подрязват крилцата.
— Защо е тук? Защо не сте го наврели там — където му е мястото? В някоя от килиите с най-големите отрепки, с утайката на обществото и най-отчаяните главорези, каквито има и в прекрасния ни град?
— Тъкмо го разпитвахме, сър.
— Отговори ли по задоволителен начин, детектив?
— Съвсем не, сър, не отговори.
— Така, значи! — процеди думите, сетне се обърна към Адамс. — Вие, детектив! Вие сте прилежен служител, нали?
— Старая се да бъда именно такъв, сър!
— Не се съмнявам в думите ви, детектив. Освен това се стараете да бъдете максимално обективен и състрадателен към ближните, нали?
— Тъй вярно, сър!
— Не бих и очаквал друго от вас. Четете ли си Библията?
— Не толкова, колкото бих желал да го правя, сър.
— Точно така, детектив. Правилно отговаряте. Никой не си чете Библията толкова, колкото се полага. Но пък един мъж е длъжен най-действено да изпълнява словото Божие, а не да си прекарва времето в напразна книжовност. Прав ли съм?
— Тъй вярно, сър!
— А какво ни учи Библията? Не ни ли внушава тя да възприемаме ближния с благост, да му даваме всяка заслужена от него възможност?
— Не съм съвсем уверен в отговора, сър.
— И аз също, но съм убеден, че такова предписание в нея има. Но дори и да няма, значи е било пропуснато, а тогава онзи, който носи съответната отговорност за това, би трябвало да се хване на работа отново и да си поправи грешката. Нали така?
— Напълно сте прав, сър!
— Амин! Значи сме на едно мнение, детективе. Дали сте на г-н Паркър всички възможности да отговори на поставените от вас въпроси. И като богоугоден човек сте спазили въпросното библейско предписание и сте възприели думите му като думи на почтен мъж. Но въпреки това се съмнявате във фундаменталната му честност, така ли е?
— Предполагам, че да, сър.
— Е, добре тогава, толкова по-зле за господина.
Чак сега за пръв път ме удостои с тежкия си поглед.
— Статистика, г-н Паркър. Да поговорим за статистика. Знаете ли какъв е бил броят на убитите в прекрасния град на име Чарлстън в годината божия хиляда деветстотин деветдесет и девета?