— А Мелия? — попитах го аз.
— Тя изгоря жива. Нямаше начин да оцелее в онзи огън.
— И стореното остана в тайна, така ли? Не сте казвали на никого?
Той поклати глава в знак на отрицание.
— Не, знаехме само ние. После търсиха момичетата, ама не ги намериха. Сетне заваляха проливни дъждове и унищожиха евентуално оставените следи. Така и не се разбра какво е станало — те двете все едно изчезнаха от лицето на земята.
— И все пак и някой друг е знаел — добави той след малко. — Как е научил — не знам… някак си е разбрал. И започна да ни избива — искал е да си платим за греха… Мариан бе убита. Джеймс се самоуби. На Грейди му прерязаха гърлото. Мобли също го убиха, сетне замина и Елиът. Някой ни преследва и бавно ни унищожава. Следващият съм аз. Ето защо тръгнах да си привеждам нещата в ред.
И се усмихна.
— Всичко, що имам, оставям за благотворителни цели. Как мислите — правилно е, нали? Смятам, че постъпвам добре.
— Можете да отидете в полицията и да им разкажете всичко.
— Не, не вярвам, че това е начинът… трябва да изчакам още малко.
— Тогава аз мога да отида в полицията.
Сви рамене.
— Можете, обаче аз ще отрека. Ще кажа, че сте си го измислили. Адвокатите ми ще ме освободят за броено време, ако, разбира се, изобщо се стигне до арест. И сетне пак ще дойда тук. И ще чакам…
Изправих се.
— Христос ще ми прости — рече Поведа. — Той е Всеопрощаващ, нали? Истина е, кажете ми, нали?
Нещо блещукаше в очите му, последното зрънце вменяемост бавно умираше, потъваше някъде завинаги.
— Не зная — отвърнах аз. — Не зная дали във Вселената може да има такова опрощение…
Сетне го оставих.
Конгарий. Поредицата неотдавнашни убийства. Връзката между Елиът и Атис Джоунс. Онова Т-образно острие в гърдите на Ландрън Мобли и по-малката му разновидност на шията на онзи човек с увредените очи.
Терес. Трябваше да намеря Терес.
Онзи старец пак си бе на старото място на стъпалата пред дома. Пушеше с лула и зяпаше в минаващите коли. Попитах за номера на Тересовата стая.
— Осем му е номерът, ама него го няма — рече старият.
— Знаете, струва ми се, че кутсузът идва от вас. Носите ми лош късмет — подхвърлих аз. — Дойда ли тук, Терес все го няма, а вие подпирате стълбата.
— Все си е по-друго да видиш познато лице — усмихна се той.
— Да, ама на мене Тересовото ми е нужно — рекох и тръгнах нагоре по стълбата, а той се загледа след мен.
Качих се, стигнах до номер осми и почуках, но никой не се обади. От двете съседни стаи долиташе музика, в едната свиреше радио, в коридора смърдеше на стара мазнина, дето попива в настилката и стените и с нищо не можеш я разкара. Внезапно ми хрумна да проверя дали е заключено. Завъртях топката, вратата веднага се отвори, влязох в помещение с едно-единствено и разхвърляно легло, вехто канапе и газова печка в ъгъла. Между нея и леглото едвам имаше място колкото да мине възслаб човек и евентуално да надникне през малкия прозорец с мръсното стъкло. Отляво имаше ограден тоалет и душ, и двете сравнително чисти. Огледах се по-внимателно: стаята бе разхвърляна, опърпана, но в основата си чиста. Терес се бе помъчил да придаде на жилището си по-приветлив вид, като изключим самия прозорец, макар че на него бе окачил завеска — на пластмасов корниз. На стената висеше евтина рисунка на роза във ваза. Нямаше телевизор, радио, не видях и книги.
Така или иначе тук бе идвал някой, с цел да търси нещо. Дрехите бяха разхвърляни навсякъде, матракът бе свален от леглото и пуснат на пода. Останах обаче с впечатление, че онзи, който е тършувал, не е намерил онова, което е търсил. Хрумна ми също, че ценните за него неща Терес вероятно държи в истинския си дом.
Вече се канех да си тръгвам, а вратата неочаквано се отвори. Обърнах се, на прага стоеше едър, затлъстял чернокож мъж в светла риза. Бе застанал там и направо бе задръстил входа. В едната ръка държеше цигара, в другата бейзболна бухалка. Зад него надничаше познатото ми вече старче.
— Да ти помогна с нещо, а, авер? — рече дебелият.
— Вие сте домоуправителят, нали?
— Аз съм собственикът, господинчо, а ти си тук без разрешение.
— Търся един човек.
— Е, само че него го няма тук, а ти нямаш право да се намъкваш и ровиш в стаята му.