Пламъци… виждам пламъците: пламтят огньове, пожарища, запалени от нощните бродници — пламтящи къщи, посеви. Копитата громолят, конете цвилят, задавя ги димът, усещат човешката паника, ездачите опъват поводите и задържат големите красиви животни да не опърлят очи в огъня… Но обърнат ли се, зад тях зейват тъмните очи на каверни и ями — сифоните на майката земя — в дъната им чернее вода, и още пламъци, от дълбоките и преплетени като лабиринти подземни пещери изригват нови огнени стълбове, устремени нагоре, нагоре в тъмните небеса, а писъците на онази млада жена се губят в неземния им рев.
Окръгът Ричланд… река Конгарий тече на север, аз пък сякаш летя над пътя, нещо ме носи напред, устремен нанякъде, тласка ме ту по-бързо, ту по-бавно, това зависи от околността…
Сега пътувам към Колумбия, на северозапад, очаква ме равносметка, може би иде Денят на разплатата? Но не мога да мисля за нищо друго, освен за разчекнатото на земята момиче, отворената му в няма болка уста, очите, в които съзнанието бавно гасне.
довърши я
Тя примигва в агония.
довърши я, ти казвам
Вече не е на себе си.
довърши я!
Очите й се бялват и съзират летящия към главата й камък.
довърши я
После вече я няма.
Наех си стая в „Клаусън Ин“ на „Грийн“, голяма бивша пекарна с надстройка, в по-късни години превърната в хотел или можете да го наречете и странноприемница, близо до място на име „Петте кьошета“, недалеч и от Университета на Южна Калифорния.
Изкъпах се, преоблякох се и веднага позвъних на Рейчъл. Просто имах нужда да й чуя гласа. Когато ми се обади, реших, че звучи като на леко пиян човек. Оказа се, че с една колежка и приятелка посръбвали биричка „Гинис“ — най-добрата приятелка на бременните жени.
— Направо в главата ми се качи — изкикоти се тя. — Ама това е от желязото, то сега е полезно за мен.
— Желязо в бирата, а? Какви ли не дивотии чува човек — рекох дълбокомислено. — Я е вярно, я не.
— Ти зарежи тези приказки, а кажи какво става при теб?
— Все едно и също — старото — отвърнах.
— Тревожа се за теб, да знаеш — изведнъж натърти тя и гласът й бе вече съвсем друг, променен.
Онзи весел тон на подпийнал човек, лекото фъфлене и други подобни признаци бяха изчезнали, все едно изтрити с един замах. Беше шегичка, малко театро с добре изработено прикритие, като бързо нарисуван от добър художник с някаква задна цел сюжет върху платно на стар майстор. А на Рейчъл подсъзнателно й се пиело, искала да бъде щастлива и весела, без проблеми и тежки мисли. Колко му е да пийне половин шише бира, а? Да, ама не — рече ми тя най-сериозно.
— Нали знаеш, че съм бременна или вече си забравил? — сопна ми се тя.
Съпругата бременна, пък бъдещият татко се мотае някъде из Юга, наоколо му хората, както винаги, един по един мрат. Междувременно пък един мразещ и двама ни човек върти игри, за да излезе от затвора, а предложенията му за сделки и примирия смътно се въртят из главата ми.
— Не съм забравил. Добре съм — излъгах за второто аз. — Вече привършвам случая, наясно съм с нещата. Изобщо смятам, че зная точно какво е станало.
— Е, добре, разкажи и на мен — настоя тя.
Затворих очи, опитах се да си представя, че с нея сме заедно, лежим един до друг в мрака. Дори далечно усетих любимия й парфюм, а тялото й сякаш се притисна към моето.
— Не мога сега.
— Моля те. Сподели каквото и да е то. Искам те да споделяш всичко важно, все едно протягаш към мен ръка през цялото това огромно разстояние…
Тогава взех, та й казах.
— Изнасилили две девойки, Рейчъл, били сестри. Едната от тях е майката на Атис Джоунс. Пребили я до смърт, смазали главата й с камък. Другата я изгорили жива.
Тя премълча, но чувах ускореното й дишане.
— Елиът е един от тях.
— Но нали той те помоли за помощ? Не те ли извика той да отидеш там?
— Да, вярно е.
— Значи те е лъгал, така ли?
— Не, не е точно така, не и за всичко.
Истината ли? Иди, че я обяснявай. Лежи си скрита недалеч от повърхността.
— Трябва да се махнеш от там! Веднага да заминеш трябва, чуваш ли?
— Няма как.
— Моля те!
— Не мога точно сега, Рейчъл. Знаеш, че не мога.
— Моля те!
Хапнах сандвич в „Йестърди“ на „Дивайн“. По уредбата бяха пуснали Емилу Харис, пееше „Разрушена любов“ на Нил Йънг, самият той дрезгаво припяваше в нейния кавър.