— Моли се къпе. Моят партньор Тим ще се присъедини към нас по-късно. — Тя им подаде чашите и наклони своята, преди да отпие голяма глътка и да се закашля леко, когато алкохолът се спусна към стомаха й. — Наздраве. Благодаря ви, че изминахте толкова път, за да ни видите. Благодаря ви и за снимките. — Една от тях беше облегната на полицата над камината, до ваза със сушени цветя. Зловещото, вещаещо буря небе и качулките на алпинистите бяха като цветно петно до сухите цветя.
Финч и Сам също отпиха големи глътки. Настъпи напрегната тишина, докато оглеждаха стаята и се опитваха да установят настроението в нея, преди Финч да попита:
— С Моли добре ли сте?
Джен се замисли, завъртя джина над кубчетата лед и отпи още веднъж, преди да отговори:
— Да, аз съм. Мисля, че Моли ще се оправи. А вие?
— Аз ли?
— Влюбена сте в него, нали?
Алкохолът беше свалил леко задръжките на Финч.
— Да.
— И той ви е обичал.
— Така мисля. По неговия си начин.
Усмивка подръпна начервените устни на Джен. Изглеждаше, че е неволна и тя се опитва да я скрие, но после внезапно прерасна в смях. Звукът му беше някак несъответстващ на тихата стая, но светналото й лице компенсираше тази странност.
— Да, такъв си беше той.
Сам също се усмихна. Финч гаврътна смутена остатъка от джина, после погледна ту единия, ту другия. Джен се наведе напред, а изражението й още беше сгрято от веселие. Изглеждаше хубава и много симпатична.
— Нека пием за него. Вие, американците, не бяхте на погребението, нека пием за него сега.
Бутилката джин влезе отново в употреба и Сам за миг срещна погледа на Финч, но се извърна веднага. Когато напълни чашата си, Джен се изправи и я вдигна в средата на стаята. По всичко личеше, че това не е второто й питие за тази вечер.
— Пия за Алин Худ. Великият алпинист и не особено успешен съпруг. Приятел и баща, и пълен кошмар. Най-добрият приятел, когото съм имала, най-добрата компания и най-ужасното предложение за брак и сигурност. И все пак го обичах. Не съм изненадана, че и ти го обичаш, докторе. Нямам нищо против, не искам да си мислиш противното, защото с Ал приключихме още след смъртта на Спайдър на К2, и двамата го знаехме. И все пак нека пием в негова памет. — Джен се обърна нестабилно и кимна към снимката на камината. — За теб, приятел. Любов моя.
— Най-смелият човек, когото познавам — каза Сам и последва примера й.
— Ал. — Само това успя да произнесе Финч. Тя се изправи също така нестабилно като Джен, джинът сгряваше вътрешностите й. Ивица светлина лежеше на прашния килим и разкриваше котешките косми, вплетени в него.
Моли отвори вратата и се втренчи в тях.
— Господи — прошепна тя. — Дайте и на мен от това.
Тя започна да пие не по-малко ентусиазирано от майка си. Финч не беше свикнала на повече от две чаши вино, а Сам бе тренирал с години за маратони, без да докосва алкохол, и бе повече от очевидно, че не са им в категорията.
Финч усещаше, че е на път да се напие.
— Не, недей — каза тя, когато Джен допълни чашата й.
— Просто се надявам да не усетите вкуса на храната.
— Опасявам се, че вече мога да ти обещая това.
Когато третият гост пристигна, се бяха разгорещили. Джен разказваше някаква стара история, когато Ал и Спайдър се криели в празния вагон на пазача във влака от Честър до Ландидно, с надеждата да пътуват безплатно до планината, но били заключени вътре и зарязани на някаква глуха линия целия уикенд.
— Те винаги бяха освирепели от глад, ядяха през два часа. Можете да си представите какви бяха след тези два дни?
Моли все още се усмихваше на тази история, макар да я бе чувала много пъти.
— Имали малко бира и това е. Снайдър се опитал да си изяде алпинистките обувки. Имал само един чифт и за да ги купи, разнасял вестници, освен това смърдели. Толкова били гладни.
Партньорът на Джен се оказа кротък човек със свенлива усмивка. Той носеше три бутилки испанско вино в сгъвката на лакътя си. Целуна Джен и стисна ръцете на Финч и Сам, после отвори първата бутилка. Моли му кимна хладно.
— О, Господи, овъглен е — извика Джен, докато носеше вечерята от печката.
— Хубав е — увери я Тим.
Ядоха овчарски пай и пиха вино. Сам им разказа за Пемба и Мингма и останалите шерпи, които бяха свалили тялото на Ал, както и за членовете на последната му експедиция, а Финч добавяше подробности. Стаята стана по-топла със спускането на мрака и Моли запали свещи, които се отразяваха в блещукащи овали по тъмносините прозорци. Джен се интересуваше от всичко, което й казваха, с широко отворени очи и смекчено от алкохола любопитство, което съдържаше в себе си тъга, но не и горчивина. Тя от време на време поглеждаше към Тим и той слагаше ръка на облегалката на стола й или я докосваше по китката. Джен е влюбена, помисли си Финч. Може би това бе изгладило бръчките от смръщване, от които бяха останали само следи. Прободе я завист и тя я потисна с тръпка.