Джен направи кафе. Бяха изпили испанското вино и отвориха бутилка от някакво друго, Сам се смееше на някаква шега на Моли. Тя цяла вечер бе наблюдавала всички с мрачно, леко цинично веселие и критичност, но Сам й беше най-интересен. Той я разпитваше за живота й, за плановете й и тя внезапно се оживи, започна да говори какво е било сред планините с Ал, когато била малко момиченце. И тогава, сякаш внезапно, докато разказваше шега и се смееше, тя се напи. Започна да завалва думите и се излегна в стола си.
— Стига ти толкова, скъпа — предупреди я Джен.
— Ще пия още една чаша.
— Чу какво каза майка ти — прошепна Тим.
Моли веднага скочи и столът й падна с грозен трясък.
— Не ми казвай какво да правя. Не си ми баща.
Сълзи се събираха в очите й и се спускаха по бузите. Тя му крещеше не само заради намесата му, но и защото беше ядосана на себе си, че плаче.
— Ти не си ми баща и не го забравяй.
Обърна се и излезе от стаята.
Джен каза тихо:
— Много съжалявам. Ал й липсва. За нея е най-тежко и тя не иска да говори с мен за това.
— Време е да тръгваме — каза Финч.
— Останете още малко. Искам да си поговорим още, ако не съм твърде пияна.
Но Тим стана от мястото си.
— Мисля да се прибирам. Ще ти се обадя на сутринта, Джен. — Целуна я по главата и взе сакото си изпод една от котките на дивана.
Сам също се надигна от стола си и се смръщи.
— Аз ще изляза с теб. Да подишам малко чист въздух.
Джен и Финч останаха сами. От горния етаж се чуваха стъпки, врати се затваряха и отваряха, шуртеше тоалетно казанче. Гостите се връщаха за вечерта.
— По кое време трябва да ставащ? — попита Финч.
Джен въздъхна.
— В шест и половина утре. Имам рибари, които искат да излязат рано.
Финч облегна глава на ръката си.
— И как ще го направиш? Не знам за теб, но аз май пийнах повечко.
— Мисля, че знаеш. Забелязах как ме гледаше по-рано и си мислеше, че съм дърта пияница. Но аз просто пийнах малко преди това, защото се притеснявах, че ще дойдете пак, на вечеря с Моли, мен и Тим, и се опитвах да си го представя. Не знам защо ви поканих, ако трябва да съм честна. Ал никога не ми е казвал за теб, но знаех. Не можеш да живееш с някого толкова дълго, без да можеш да го разчиташ добре. След смъртта на Спайдър, нали? Тогава всичко между нас се разпадна, макар че от доста време не вървеше. От доста време. Той имаше онази нужда, също като Спайдър, да отиде и да се катери. Винаги имаше друга експедиция, винаги имаше друг връх, който го примамва като проклета сирена.
Джен отпусна глава назад, разкривайки бледата си шия и Финч видя издатината на трахеята й и ключиците. Джен пак въздъхна тежко и отпусна рамене, после седна изправена.
— Исках да живее тук с Моли и с мен, като нормален човек, но той отказваше да бъде нормален. Мислех си, че ни го дължи, а той си мислеше, че единственият смисъл да е жив е да изкачва планините.
Тя говореше бързо, с развързан от алкохола език. Но сега спря и видя, че Финч се взира в нея.
— Какво казах? Защо ме гледаш така? Ти го познаваш, била си му любовница, това не е нещо ново за теб.
Все пак Финч мълчеше и Джен сви рамене. Наклони отново бутилката и по покривката останаха следи от капки.
— Нека пийнем още по едно, преди да тръгнете. Хайде, ела да седнем на дивана и да поговорим.
Някъде в помътеното съзнание на Финч ясно като диамант блестеше частица разбиране. Тя го беше търсила неуморно из ума си с месеци и сега го видя със съвършена яснота. Беше се концентрирала върху него и се изправи разсеяно, забравила за крака си. Изгуби равновесие и падна, като главата й едва пропусна ръба на масата. Видя Джен, наведена над нея със смръщено от тревога и изумление лице. Вълна от унижение заля Финч и я накара да забърбори извинения:
— Не, не съм толкова пияна, просто се спънах. Изгубих стъпалото си. Имах измръзване и гангрена и трябваше да го ампутират. Виж, виждаш ли? — Тя дръпна крачола си и чорапа, за да покаже на бившата жена на Ал блестящата стомана.
— О, Господи! Не знаех. Добре ли си? Мога ли да ти помогна? Какво да направя?