Той се изправи и за миг сложи ръка на рамото й.
— Късмет.
— И на теб.
Нямаше безсмислени обещания да си пишат, да се обадят или да се видят отново.
Тя вече се отдалечаваше. Той забеляза, че куца, сякаш усилието да прикрива недъга си беше станало непосилно за нея. Гледа я, докато се скри от погледа му, но тя не се обърна.
Сам остана сред прилива от пътници, а в главата му течеше друг поток, от безсмислени ругатни.
Осемнадесета глава
Финч чакаше днешния имейл от Сузи да се отвори. Отне няколко минути и тя разбра, че сигурно съдържа снимки. Когато най-сетне приключи, тя го отвори и първото, което видя, беше бебето, което стоеше право, голо и неподкрепяно, вперило сериозен поглед право в обектива. Малките крачета на Джеймс бяха разкрачени между възглавниците и бяха пухкави и на гривнички.
„Виж какво може да прави съвсем сам!!! — беше написала Сузи отдолу. Не е точно световен рекорд в бебешкото развитие, но е толкова съвършен!”
Финч разгледа снимките. Бяха хубави; сигурно Джеф ги беше направил. Сузи бе прочута с липсата си на фотографски талант. Кожата на бебето бе перлена от светлината и тъмните му очи като че ли съдържаха вековна мъдрост. Беше красиво. Финч почти усети сладката миризма на главичката му под черната коса и отново почувства неволното стягане на мускулите си от копнеж да държи свое дете. Пръстите й се вдигнаха от клавиатурата и се свиха в юмруци.
Спри, каза си тя, престани. Това е чисто хормонално, знаеш го.
Тя успяваше да се убеди през повечето време на деня, че може да бъде като изкуственото си стъпало — да функционира ефикасно, без да чувства нищо. Ходеше на работа и си изпълняваше задълженията. Бяха изминали три месеца от посещението им в Уелс. Краткото лято във Ванкувър избледняваше в сиви, мъгливи утрини и вечери, които носеха дъжд от океана. Скоро планината на север от града щеше да се покрие с мантия от сняг.
Мускулите й постепенно се отпуснаха и остана само някаква смътна, пренебрежима болка. Като дишаше равномерно, тя сви пръстите си и сложи дясната си ръка над мишката, за да прочете останалата част от съобщението на Сузи. След снимките имаше ежедневни новини и клюки — коментар за статия относно познавателните способности, която бе прочела в едно медицинско списание и за която искаше мнението на Финч, оплакване, че Джеф все държал да е подредено, когато в живота има толкова много други неща, които трябва да свършиш — Финч се усмихна на това, защото знаеше, че дори плахото желание за някакъв домашен ред в очите на Сузи беше обсесивно-компулсивно разстройство — и новини за развитието на лингвистичните способности на Джеймс. Тъкмо бил казал „кот“, и то неведнъж, а два пъти, когато видял котката на съседите да минава през двора.
Обичайните, изпълнени с обич неща между приятели, разделени единствено от разстоянието. Но днес имаше и нещо необичайно: „От вчера си мисля за теб, усети ли? Последното ти писмо беше толкова тъжно.“
Нима? — зачуди се Финч. Не, едва ли, определено не бе искала да бъде такова. А и не беше усетила нищо необичайно, телепатически или иначе, защото много внимаваше да не усеща нищо. Тя отвори кутията с изпратените имейли и препрочете своето писмо. То разказваше само за работата й през деня и дори да имаше някаква тъга в него, тя не я виждаше.
Върна се на писмото на Сузи и продължи да чете: „Кога ще спреш да си губиш времето така и ще започнеш да живееш наистина? Никога не съм мислила, че се страхуваш от нещо, Финч, но може би просто те е страх да бъдеш обикновена и щастлива. Недей иди и го направи. Каквото и да е то. Преди да е станало твърде късно. С вечна обич, С.“
Можеш да избереш да си щастлива, беше й казала Джен Худ.
Финч се взираше в бялата стена на апартамента си. Нямаше снимка на Ал. Не беше помолила Сам за такава и той не й беше предложил.
После натисна на „Отговор“ и започна да пише. Искрена обич и възхищение към детето и постиженията му, напомняне, че някои хора, включително Джеф, обичат да си закачват дрехите и кърпите. И възражение: „Не знам какво имаш предвид с това обикновена и щастлива. Аз съм и двете. Какво друго да бъда? Не се тревожи за мен. Ф.“
Тя изпрати писмото и затвори лаптопа си с поредица резки изщраквания. Това не беше вярно и тя лъжеше Сузи, че е щастлива, защото не беше честна и пред себе си.
Домофонът в апартамента изжужа и я стресна. Спомни си, че е Денис, и отиде да натисне бутона, за да го пусне. После седнаха до кухненската маса с чаши вино. След това тя приготви чили с пиле, което бе върхът на кулинарните й умения. Започнаха да ядат и заговориха за възможността да купят нов кабинет и да наемат още една сестра. След като разтреби масата, Финч внезапно се наведе над рамото му и притисна буза в главата му.