— Зная — отвърна Клеър. — Винаги си била гневно момиче, но преливаш от любов. Преливаш от страст и търсиш нещо, на което да я дариш.
— Така ли?
— Винаги си се опитвала да надминеш братята си, да покажеш на мен и на Ангъс какво можеш. Може би вече ще пораснеш.
— Шт. Стига толкова за тази вечер.
— Благодаря ти, че се грижиш за мен. Тук ли ще останеш през нощта? — Тя беше разтревожена и доверчива като дете.
— Разбира се, че ще остана.
Ангъс дойде да й пожелае лека нощ и Финч излезе от стаята с него.
Тя се зае да направи набързо вечеря за себе си и за баща си и те седнаха до кухненската маса, за да се нахранят, като разсеяно ровеха из чиниите и пръснаха трохи по масата.
— Добре ли си? — попита го тя. Ръцете му още трепереха.
— Според теб какво стана всъщност? — Гледаше я умоляващо. Беше очевидно колко много зависи този успешен мъж от съпругата си.
— Почти сигурна съм, че е имала преходен исхемичен пристъп, Адам-Сток. За него са характерни пребледняването, а после зачервяване. Естественият пейсмейкър на сърцето спира за миг и човек припада. После след секунди друг пейсмейкър в системата се включва и кръвообращението се възстановява. Това не е опасно, освен ако не паднеш под автобус, когато припаднеш.
— Значи няма да умре?
— Не и от това. Аз не съм кардиолог, затова ще се погрижа Нийл Флечър да я прегледа утре. Но предполагам, че ще искат да наблюдават сърдечния й ритъм двадесет и четири часа и в зависимост от това може да й сложат пейсмейкър.
Баща й слушаше мрачно всичко това.
— Искаш ли скоч? — попита Ангъс, когато приключиха с яденето. Финч знаеше, че той рядко пие силен алкохол, но сега кимна. Отиде да види отново Клеър и видя, че е заспала, а когато се върна, Ангъс беше излязъл на терасата. Той подаде чаша с уиски и те се облегнаха на перилата в мрака, за да слушат невидимото море.
— Тя беше най-добрата съпруга на света — каза той.
— Тя е само на шестдесет и девет — напомни му внимателно Финч.
— И двамата остаряваме.
— Имате още много време.
И трябва да го използваме, каза си Финч. Всички трябва да правим каквото можем във времето, което имаме, вместо да се крием и да обръщаме гръб, да сме изпълнени със страх. Аз трябва да го направя.
Тя опря студената чаша до бузата си. Притеснението и обичта я изпълваха.
— Тя има много силна воля.
— Ти също, скъпа. — Ангъс я прегърна и тя усети бащината миризма на одеколон и чисти дрехи.
— Ние си приличаме, нали?
— Да. Ти имаш гледната точка и очакванията на друго поколение, но си приличате. Клеър смята, че е повече от достатъчно да бъде съпруга и майка, докато ти искаше да докажеш, че не е нужно да бъдеш такава. Сега се питам дали не съжаляваш заради това пълно отрицание на нещата, в които тя вярва.
— Може и да съжалявам.
— И?
— Не зная все още. Обещавам, че ще си помисля за това.
След като Ангъс си легна, Финч остана сама на терасата сред дебелите силуети на делвите. Беше студено, но тя не забелязваше, дори не чуваше печалния шум на морето. Лампите в разкошната стая сияеха зад стъклото и очите на Финч се плъзнаха по огромните маски, бялото дърво и варовика, бледите тъкани. Дългото отрицание на ценностите на майка й не я беше отвело много далече от дома. Тя беше на тридесет и три години, а беше допълзяла пак тук, за да се грижат за раните й, и идваше сама на вечеря всяка неделя.
Лек смях се надигна от гърдите й.
Това беше смешно и щом го призна, тя вече не усещаше гняв. Каквото и да бе означавало да е единственото момиче, последната, най-обичаната и най-глезената, то вече нямаше значение. На кого изобщо трябваше да доказва нещо, освен на себе си? Клеър и Ангъс остаряваха и се обичаха. Братята й вървяха по собствения си път и тя си имаше свой.
Помисли си с нежност за Ал, после за Сам, който беше още жив и никога не я беше разочаровал, и бе приемал всичко с великодушие и хумор.
Той много й липсваше, но ако си бе мислила, че е твърде късно, когато напускаха Уелс заедно, то сега със сигурност вече беше прекалено късно.
Финч сведе глава и започна да се бори с демоните на гордостта и независимостта. Сам нямаше да я потърси отново. Ако тя се опиташе да го намери, сега, най-накрая, това щеше да е капитулация от нейна страна. Но той щеше да разбере и това и всъщност тя можеше да му предложи именно тази капитулация.
Тя рязко вдигна глава със стремителната категоричност на внезапно взето решение. Забрави за равновесието и едва не падна към една от големите делви, ръката й се плъзна по грубия камък. Тя знаеше какво ще направи сега и я заля огромна вълна от нетърпение. Отиде в старата си стая и лежа будна почти цялата нощ, взираше се в тавана и чакаше да дойде утрото.