— Не мога да повярвам, че си ти.
— Аз съм. Виж.
Той вдигна ръце и обхвана лицето й, взирайки се в него. После я целуна, отначало плахо, сякаш се страхуваше тя да не се отдръпне, а после устите им се отвориха една към друга с удържан повече от година глад.
— Защо дойде точно сега?
— Майка ми преживя сърдечен арест. Вече е добре. Но тя винаги е била много силна и когато я видях толкова крехка, си помислих колко безценно е всичко.
Финч замълча, не беше свикнала да говори такива неща, после продължи толкова тихо, че той едва я чуваше: — Помислих си, че ти си най-безценното от всички неща.
— Защо не ми каза, че идваш? — прошепна той.
— Ти никога не си ми казвал.
— Страхувах се, че ще ми забраниш.
— Значи знаеш защо.
— Значи вече всичко е наред? — попита той, като я хвана за ръка. — Вече?
— Да.
Той я отведе в друга стая. Там имаше легло и капандура сред гредите на тавана.
Легнаха на леглото, все още хванати за ръце. Финч погледна за миг нагоре и видя правоъгълник съвършено вечерно небе, ясно и бездънно, обрамчено и плаващо над нея. После затвори очи, когато устните му откриха нейните.
В главата си чу гласа на Сузи: „Време беше. Желая ви късмет.“
Обработка The LasT Survivors
Сканиране: sqnka, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: Daemon, 2018
Информация за текста
Издание:
White
Роузи Томас
Белият връх
Британска. Първо издание
Превод: Боряна Даракчиева
Редактор: Златина Пенева
ИК "СББ Медиа АД", София, 2018
ISBN: 978-954-399-266-9