— Ралф е.
Мъжът протегна ръка и Финч я пое, докато слизаше, клатейки глава, и със смях скочи до него. Втори мъж с пилотски комбинезон скочи след нея. Той вдигна два чифта ски от багажната кошница, монтирана на фюзелажа, и им ги подаде. После се качи пак в машината. Когато двамата се отдалечиха достатъчно, перките се раздвижиха отново, хеликоптерът се издигна и отлетя.
Финч и Ралф тръгнаха към хижата. Той я беше прегърнал със свободната си ръка през раменете, а тя го гледаше в лицето и се смееше.
— Изглеждат много щастливи — каза Кити. Усмихна се на Джеймс и вдигна вежда.
— Влюбени са, нали? — отвърна Джеймс.
След минута Финч и Ралф влязоха, носейки дъх на студ. Очите им блестяха, бузите им розовееха от въодушевление след деня на пистите, и те подскачаха и се държаха един за друг, докато сваляха ски обувките и разкопчаваха връхните си дрехи.
— Чаят е готов — извика Джеймс от мястото си до огъня.
Финч тръгна право към Кити.
— Как е коляното? Сложи ли му лед, както ти казах?
Кити бе паднала предния ден и беше разтегнала сухожилие. Джеймс остана, за да й прави компания, а Финч и Ралф получиха този прекрасен ден, хеликоптера с пилота и синьо-белите хълмове на планината Монаши. Кити седна, смръщвайки се леко, и опъна крак на възглавниците на дивана, за да може Финч да прегледа подутото й коляно.
— С торбичка замразен грах, както ти ми каза. По двадесет минути. Сега е много по-добре.
— Добре. Хм. Не мисля, че си скъсала нещо. Но все пак няма да е зле да направим ядрено-магнитен резонанс.
Ралф Хан стоеше до рамото на Финч. Този ски курорт беше негов и той го бе превърнат в успешен бизнес, като клиентите му бяха богати скиори от целия свят. Беше австриец, едър, загорял от слънцето блондин от Цел ам Зее, който караше ски още откакто бе проходил. С Финч бяха любовници почти две години.
— Сигурна ли си, че си добре, Кити? Мога да те откарам с хеликоптера до болницата само за двадесет минути…
Кити се засмя на тревогите им.
— И защо? Имаме си най-добрият лекар тук.
— Къде? — попита Финч, оглеждайки се с усмивка.
Джеймс сложи още една цепеница в огъня и всички седнаха пред него. Имаше кошничка с прясно изпечен хляб и три различни вида кейк; готвачът на Ралф беше много квалифициран и храната бе на ниво.
Финч се протегна с удоволствие и опъна обутите си в ски чорапи крака пред каменната камина.
— Най-хубавият момент от деня — въздъхна тя.
— Така ли? — подразни я Ралф.
— Е, почти — поправи се тя след секунда. Кити гледаше ту нея, ту него.
Когато изпиха чая, Ралф каза, че трябва да поработи в офиса си. Финч тръгна между сградите към неговото бунгало. Светлината вече изтляваше и елите бяха само черни очертания, натежали от пролетния сняг. Последният хеликоптер, голям двуместен, тъкмо беше докарал скиори и техните водачи. Те тръгнаха към стаите си и главната хижа, като си подвикваха един на друг и на Финч. От прозорците на красивите сгради от дървени трупи струеше жълта светлина.
В бунгалото на Ралф Финч се съблече и си взе вана. Това място й бе познато почти като собствения й апартамент във Ванкувър; тя идваше тук на ски с Ралф възможно най-често, но това щеше да е последният й уикенд за сезона. След три дни летеше за Катманду.
Легна в горещата вода и се замисли, в гърдите си усещаше възел от напрежение и очакване.
Никога не беше ходила в Хималаите. Приятели и алпинисти, които ги бяха виждали, я предупреждаваха, че може да се стъписа от мащаба и яростта на тази планина. Те се тревожеха за нея, но тъй като я познаваха, не се изненадваха, че е избрала да започне със самия Еверест. От своя страна Финч не се тревожеше толкова заради изкачването и условията, колкото за работата си като лекар на експедицията. Предполагаше, че ако просто се изкачи възможно най-високо, ще е достатъчно. Мислеше, че разбира финия и вълнуващ баланс между откровения риск и внимателното премисляне, което бе същността на добрия алпинизъм. И никога нямаше да забрави триумфа, когато изкачи връх Маккинли или някой от другите върхове, които бе покорявала. Тя беше лекар и на експедицията до Маккинли и усещаше тежестта на отговорността много осезаемо, макар че най-сериозният случай, с който се наложи да се справя, беше абсцес на кътник. Но на Еверест те щяха да са по-високо и по-далеч от всякаква помощ, и с по-малко подкрепления, а рисковете бяха неизмеримо по-големи.
Ако някой паднеше. Ако паднеше лавина. Ако имаше случай на внезапен височинен мозъчен оток, кома или смърт… нейна беше отговорността да се справи с това бързо и правилно. С ограничени медицински ресурси на разположение.