Не падай, молеше се той. Не падай, татко.
След миг-два баща му достигаше върха на канарата и изчезваше, а над ръба се подаваше широко усмихнатото му лице.
— Видя ли? Фасулска работа.
Сам усещаше как бузите му пламват, но не от яркото слънце. Баща му вече се спускаше, плавно и стабилно. И после, по средата, внезапно спря.
— Е, какво мога да направя сега? — попита той, изстрелвайки през рамо думите в застиналия въздух. — Заседнах. Кажи ми какво да правя.
Момчето претърсваше с поглед червеникавата скала, търсеше някаква пукнатина или издатина. Нямаше въжета, нищо не задържаше там баща му, освен собствените му пръсти и крака, и сега той бе заседнал и сигурно щеше да падне… щеше да пада, да пада и да умре.
— Виждаш ли нещо? — извика по-силно Майк Макграт. — Някаква опора?
Сам се взира, докато очите му пламнаха.
Червената скала беше плоска и твърда и нямаше нито една издатинка, която да спаси живота на баща му. Ужасът смрази слънчевия следобед и накара птиците да замълчат, мигът се проточи като час.
— Чакай. Може би ако тръгнеш натам… — Надигна се на колене пред скалата и се вкопчи в дългата трева, сякаш да се закрепи за земята. Под краката на баща му имаше малка издатинка.
Но беше твърде късно.
— Падам — извика внезапно той. И в този миг се отдели от скалата, тялото му се превъртя веднъж във въздуха, черно и безпомощно като изпусната кукла.
От устата на Сам излетя писък.
Дори след като Майк изпълни задно салто и се приземи прав, със събрани колене и притиснати към тялото ръце точно в центъра на старата хавлия, която бе оставил пред скалата, за да не цапа подметките на катераческите си обувки с пръст, Сам продължи да пищи. И майка му дотича. Той се хвърли в прегръдката й.
— Майкъл — извика тя, — какво правиш?
Притискаше момчето към себе си и Сам усети как гласът й вибрира в гръдния й кош.
— Не исках да го плаша. Исках само да му покажа, че е безопасно, за бога. Сами, добре съм. Пуснах се нарочно.
— Той е на осем, Майк.
— Искам да разбере какво представлява алпинизмът.
Сам Макграт вече беше разбрал. Знаеше, че катеренето е онова, което баща му обича. Без да може да го формулира с думи, той знаеше, че Майкъл обича и него, и майка му по своя си начин, но алпинизмът бе онова, което придаваше смисъл на всичко останало. Всеки заделен долар, всеки възможен уикенд и всяка ваканция бяха посветени на него. А за себе си Сам знаеше, че го плаши до крайност.
— Остави го на мира. Ще се научи, когато е готов.
Усещаше се някакво напрежение като тънка жица, опъната между тях, което бе дори по-смущаващо от собствения му страх, и за да го премахне, той се отдръпна от майка си.
— Всичко е наред. Ще го направя сега — каза той.
— Точно така, приятел. Видя ли? — засмя се Майкъл, а тя се смръщи.
Веднъж Сам попита баща си:
— Когато се катериш с мен, използваш въжета. Защо не ги използваш и когато си сам? Няма ли да е по-безопасно.
Никога нямаше да забрави отговора:
— Не става дума за безопасност. А за чистота.
Майк му каза, че един алпинист може да бъде в безопасност, ако реши. Ако знае какво прави и къде отива, ако може да преценява и планира. Но най-вече чрез концентрация.
— Това е като математическа задача. Скалата е задача и ти я решаваш. Въжета, клинове и всички други помощни средства само водят до бъркотия и дори повишават опасността. Истинското катерене е като любенето. Само двамата сте, ти и скалата, и е най-хубаво, ако сте голи. Но ти си още малък и не разбираш това.
Сам се смути и промърмори:
— Но повечето хора се катерят с партньор. Само ти не.
— Аз чакам теб да пораснеш. Дотогава ще съм те научил на всичко, което знам. След като завършиш колеж и станеш адвокат, ще си достатъчно богат да идеш в Аляска и в Хималаите, за да се катериш по големите планини и по всички места, които старият ти баща никога няма да види.
Сам вирна брадичка и се вгледа в него, сдържайки съпротивата, която усещаше.
— Да ти налея ли още едно? — попита Сам, кимайки към каничката с кафе. Избута назад стола на обичайното му място и стана. Майк едва отклони вниманието си от телевизора и подаде празната си чаша, без да продума.
Сам я напълни и започна да приготвя обяда. Беше ходил до града, купи много продукти, за да зареди празните шкафове и стария фризер, който жужеше в пристройката. Смяташе, че Майк не се грижи както трябва за себе си и искаше преди да си тръгне, да е сигурен, че поне ще има храна подръка, пък ако иска да я яде.