— Защо си се наврял под кората?
— Крия се.
— От кого?
— Ние с царя-познавач играем на криеница. Аз бягам, а той ме търси и намира. Ако и този път ме намери, ще ми отреже главата.
— Аз мога да ти помогна, — рекла птицата.
— Скрий ме, добра птичко! До края на живота си ще ти бъда благодарен.
Тогава птицата Нога го превърнала на мъничка бълха, прибрала го под крилото си и отлетяла към двореца на царя-познавач. Влязла през отворения прозорец, затрепкала с крила и изтърсила бълхата в пазвата на царя, който още спял. Щом се събудил и си измил очите, царят разтворил вълшебната книга и започнал да говори:
— Напреде ми той беше напет юначага, по двора тичаше като черна катеричка, под вратата се промъкна като бял хермелин, хукна през полето вече превърнат на заек, отиде през девет царства в десетото, стигна големия дъб, който е пуснал корените си в земята, а с върховете си стига небето. Там заекът се изкачи нагоре, превърна се на игла и се навря под кората на най-горното клонче. Идете по-скоро, мои ратаи, отсечете дъба, който е пораснал през девет царства в десетото, изгорете го и намерете игличката!
Втурнали се царските слуги, намерили дъба, отсекли го, всичките му клони превърнали на пепел, но никаква игла не намерили. Върнали се при царя с наведени глави:
— Не намерихме Синя дреха, наопаки шита!
— Как тъй може ла го няма! — гневно извикал царят.
— Няма го и туй то!
Царят излязъл ядосан на прозореца и се провикнал:
— Хей, Синя дреха, наопаки шита! Заповядвам ти, яви се пред очите ми!
А бълхата отговорила с тънко гласче под царската брада:
— Ще се явя, но по-напред събери генералите си!
Царят, като чул гласчето, захванал да се оглежда. Въртял се насам, нататък, но Синя дреха никъде не се виждал. Отново погледнал големият познавач през прозореца и пак се провикнал:
— Синя дреха, излез напреде ми!
— Ще изляза — отговорила бълхата, — но искам най-напред да събереш генералите си и пред тях да ми препишеш половината си царство, защото те познавам и не ти вярвам. Ти можеш да ме измамиш, ако няма свидетели!
Царят отстъпил, защото нямало какво да прави. Повикал генералите си и пред тях написал царски указ, с който отстъпил половината си царство на Синя дреха.
— Сложи му печат! — извикало гласчето изпод брадата.
Щом царят ударил печата, изневиделица бълхата скочила на земята и се превърнала в напет юначага.
— Ей ме и мене! — извикал Синя дреха, наопаки шита, посегнал с десницата си и прибрал царския указ. Прибрал си го в джоба и си тръгнал.
От този ден царят престанал да играе на криеница със своите поданици.