— Откъде си взел тези коне? — попитал той.
— Смених ги срещу твоя кон.
— Но аз нямам сено за тях. С какво ще ги храня?
— Нищо, бъди спокоен, сено ще имаш — рекъл дяволът и скочил от колата, превърнал се мигом на ратай и се запътил към пана.
— А нямате ли у вас каква да е работа за мене? — попитал дяволът-ратай.
— Има — отвърнал панът. — Ей го, плевникът е пълен с несмляно жито.
Дяволът влязъл в плевнята, натоварил всичките снопи на хармана и щом духнал, мигом всичко било смляно: на една страна лежи сламата, на друга — зърното.
Погледнал панът — чиста работа!
— Какво да ти платя? — запитал той.
— Ами че нищо. Дай ми, ако не ти е жалко, една стиска сено.
Много се зарадвал панът, като разбрал какъв евтин работник е намерил.
— Ето — казал той, — ей там до речицата има една копа. Измъкни си от нея стиска сено.
Отишъл дяволът, омотал копата с въженца и я повлякъл. Видял го ратаят. Дотърчал при пана и казал:
— Вие рекохте на оня човек, дето ни върша, да вземе само една стиска сено, а той повлече цялата копа.
— Ама че мошеник! — разлютил се панът. — Пусни срещу него бодливите бикове, нека го набодат!
Пуснали биковете, а той ги хванал за рогата и ги нахвърлял върху копата.
— Хей! — закрещял панът. — Изпратете срещу него дивите свине, да го изпохапят.
Пуснали дивите свине. А дяволът ги хванал една по една за ушите и ги нахвърлял върху копата.
И замъкнал всичко при дядото.
Като слугувал на стареца една година време, дяволът му рекъл:
— Хей, дядо, аз вече ти поработих и ти се отплатих за баничката, която ти откраднах.
— И още как! — засмял се старецът.
— Тогава, нали мога да си отида в къщи?
— Иди си, синко, аз вече не те задържам.
Размахал дяволът опашката си и се втурнал към своето блато.