— Силен ли? — настръхнах аз. На Марта й беше все едно, като функционал, но на мен…
— Не е силен. Не се бой. Ако не живееш там, не спиш на земята, не дишаш дълго въздуха им, е съвсем нормален. След като не се бях поддал на мрачния антураж на Земя-16, явно бях заработил някакви червени точки пред Марта. Във всеки случай тя ме гледаше доста по-доброжелателно. И даже попита:
— Искаш ли да хапнеш?
— Разбира се.
— Добре. Сега ще ти подбера дрехи… — Тя се поколеба, но все пак продължи:
— Ако искаш, каня те на вечеря в Елблонг.
— Не съм свикнал да ме канят жени.
— И какво? — Стори ми се, че в гласа й се прокрадна разочарование.
— Ще се наложи да свикна — казах с въздишка.
5
Сходството на град Елблонг с Кимгим не се ограничаваше само до фонетиката на наименованието. Освен това градът беше застроен с къщи в стил „Централна Европа, епохата на Възраждането“. По принцип е пълно с такива градове — там, където ги е пощадила пресата на Втората световна война, където не са поработили немските пушки, руските „Катюши“ или американските „Б-17“. Но въпреки всички старания на реставраторите възрастта на сградите си личи. Свърнеш ли от туристическата пътека, се натъкваш на олющена мазилка, ронеща се зидария, прогнило дърво и нащърбен камък. Тук, както и в Кимгим, всичко беше свежо. Живо. Новичко. И уличната настилка, и фахверковите постройки* в немски стил. Точно между две такива здания беше притисната кулата, в която живееше Марта — откъм Елблонг тя изглеждаше тесничка триетажна къща с два прозореца. Както си му е редът, обикновените хора не се заглеждаха в къщата — иначе някой можеше да полюбопитства каква е ярката слънчева светлина, струяща от прозореца на третия етаж. Навярно Марта беше оставила отворен прозореца към Антик…
[* Фахверкова постройка — паянтова постройка от дървен скелет. — Бел.прев.]
Двамата с Марта седяхме в малко ресторантче, където явно добре я познаваха. С усмивка ни отведоха на втория етаж, където имаше само пет-шест масички. Настаниха ни на най-уютната — до гледащия към площада прозорец. Масата бе оградена от останалите с увита с цветя дървена решетка. Марта погледа с насмешка как изучавам менюто на полски език и сама направи поръчка за двама ни. Когато сервитьорът се отдалечи, попита:
— Неразбираемо?
— Твърде много сходни думи — промърморих аз.
— Затова е неразбираемо. Какво поръча?
— Борш. Тук има много хубав борш. Свинско с ябълки. Салата от херинга. За пиене — „Зубровка“*.
[* „Зубровка“ — вид полска водка. — Бел.прев.]
— Страхотно! Отдавна исках да пробвам истинска полска кухня — казах аз. И явно отново недооцених Марта — тя иронично присви очи. — Искаш нещо народно? Автентично? Добре. Сега ще ти поръчам за първо чернина*, за второ — фляки**.
[* Чернина — вид полска супа от гъши дреболии. — Бел.прев.]
[** Фляки — полско ястие, телешко шкембе с майорана. — Бел.прев.]
— Стоп! — вдигнах ръце аз.
— Аз съм умно момче, усещам клопката отдалеч. Боршът е нещо прекрасно! Готов съм да призная, че и него са измислили в Полша.
— В Полша — рече твърдо Марта. Сервитьорът донесе шишенце с прозрачна течност, в която плаваше тънка тревичка. — Това не е вашата… зубровка — каза Марта с презрение.
— Тази е истинска. С тревичка! Което си е вярно, вярно си е, така че не взех да споря. Още повече със спасителката си. Навярно тя се познаваше с някакви много противни руснаци, иначе откъде тази непрекъсната ирония и това противопоставяне? Зубровката наистина беше вкусна — изпихме мълчаливо по чашка. И боршът беше великолепен.
— Сутринта в Харков закусвах борш — казах аз, опитвайки се да завържа непринуден разговор. — А сега в Полша го вечерям. Днес ми е ден на борша.
— В Украйна изобщо не умеят да правят борш — изсумтя Марта.
— Възприели са го от нас, но така или иначе нашият борш е по-хубав. Въпреки че Украйна и Русия отдавна вече не бяха една и съща страна, почувствах лека обида и си покривих душата:
— Не знам, не знам. На мен украинският ми хареса повече!
— В теб се обаждат руските колониални комплекси — каза Марта уверено.
— Всички непредубедени хора знаят, че в Полша боршът е по-хубав. Ти опитай сельодката! Вкусна ли е?
— Вкусна е — казах, дъвчейки познатата от детството ми сельодка.
— Тук ги ловят. — Марта махна с ръка към тъмнината, сякаш покрай прозореца плуваше риболовен кораб.
— Елблонг на морето ли е?