— Далеч от функцията? — попитах любезно. — Единайсет километра и шестстотин и двайсет метра — отвърна мрачно Кшищоф. — Случва се — кимнах аз. — Искаше нещо да попиташ?
— Приближи се — помоли полицаят. В отговор се засмях подигравателно. Извадих нова цигара и я запалих.
— Слушай, младеж… как ти е името… — Кирил. — Така или иначе ще те хванат!
— Пан Кшищоф се потупа по джобовете.
— Ей… ще почерпиш ли цигара? Извадих от пакета половината от останалите цигари, преместих ги в джоба си. Сложих в пакета едно камъче от земята и го подхвърлих към полицая.
— Какво оскърбително недоверие! — възкликна Кшищоф.
— Би трябвало да се…
— Срамувам? — поинтересувах се аз. Кшищоф въздъхна и приклекна. Запали цигара и произнесе с горчивина:
— Но нали така или иначе ще те хванат… Такива да ги забъркаш… сега няма къде да избягаш. Тръгнал си срещу собствените си братя!
— Какви ги дрънкаш! — не издържах аз. Също приклекнах.
— Всички вие сте пешки! Управляват ви от друг свят.
— От кой? — Земя-1, Аркан. Те си правят социални експерименти с другите светове!
— Слушай, това не го знаех. — Кшищоф се намръщи. — Да се върнем обратно в ресторанта, а? Ще поседнем, ще ми разкажеш всичко. Ако наистина някакви гадове ни манипулират заради своите интереси… какво, да не би да не сме славяни и двамата? Или съм наивен по природа, или полицаите имат дарбата да убеждават, но за няколко секунди обмислих сериозно тази идея. Едва след това се разсмях. — Със славянското единство се поувлече!
— Вярно — съгласи се Кшищоф с досада. — Но си помислих, че може да се вържеш. Известно време пушихме, клекнали един срещу друг. После казах:
— Май ще тръгвам. Предай на началството, че нямам намерение да влизам в конфликт, но и не смятам да се предавам.
— Ще съобщя — съгласи се Кшищоф. Някак неочаквано лесно.
— Синджирът пречи, а? — попитах.
— Пречи. — Кшищоф се изправи.
— Затова винаги по-рано се преструвам, че се е опънал. Когато са ми останали сто метра резерв. Аз също скочих. Напрегнах се. Ще успея ли? Ще успея… навярно.
— Ами хвани ме… ако можеш.
— А още по-хубаво е — продължи Кшищоф, леко подхилквайки се, — когато зоните на полицаите се припокриват. Поне мъничко. Тогава могат да се съберат, да речем, трима, и да хванат всеки самоуверен глупак. Бяха ме обкръжили от три страни. Пътят към Елблонг беше преграден от Кшищоф; на пътя, по който вървях, стоеше жена на средна възраст, със сурово лице, като на кондукторка в автобуса; откъм полето с лек, грациозен бяг се приближаваше слаб юноша. Впрочем беше ясно, че младостта и телосложението няма да му попречат да ме сплеска на килимче, да ме изтупа и да ме сложи пред вратата. И дори добрата девойка Марта да беше решила да ми помогне, както правят всички симпатични девойки в холивудските екшъни, след като героят бъде окончателно притиснат към стената, и двамата щяха да ни напляскат и да ни сложат да стоим в ъгъла. Трима полицаи — това не е шега работа. Хукнах към полето, разчитайки, че ще успея да се промъкна между жената и юношата — на Кшищоф все пак щеше да му попречи синджирът. Не бях взел предвид само едно — отсъствието на огнестрелно оръжие, едва ли не принципно пренебрегвано от тях, не означаваше, че полицаите са опасни само отблизо. Кшищоф замахна с ръка и камъчето, същото, което така глупаво бях сложил в пакета с цигари, ме удари под коляното. Кракът ми моментално се счупи и аз паднах. Ходилото и коляното ми изтръпнаха и започнаха да ме бодат, сякаш бяха потопени в раздробен лед.
— Нали ти казах — няма къде да избягаш! — извика Кшищоф с упрек.
— И защо трябваше да ме караш да те осакатявам? Мислиш си, че сме някакви злодеи? Мислиш си, че това ни е приятно? Те бавно дойдоха при мен, а аз лежах и се превивах не толкова от болка — кракът не ме болеше, просто не го усещах, — а от безсилие и обида. Трите любопитни физиономии увиснаха като тъмни петна над мен. Как ми хрумна, че ми се пуши! Ако се измъкна, ще спра цигарите! Честна дума, ще ги спра! Юношата леко ме подритна в хълбока. За което си заслужи зашлевяване по врата от Кшищоф.
— Какво правиш? Поведението ти е недостойно за културен човек.
— Проверявам дали не се преструва — отговори хлапакът обидено.