— Е… яде там нещо си… Илан неочаквано се засмя и каза:
— Котя, вземам си думите назад. Ако не можеш да разказваш нищо, без да споменеш за мадами, разказвай както ти дойде. Само че се поинтересувай как се прави извара и как — масло. — Вече приключих — рече мрачно Котя.
— Това е цялата ми работа, всичко, което изброих. Сега второто — какво мога като куратор. Имам това седалище в Тибет. Изобщо не знам как са дресирани тези монаси, какво им е говорено, но ми служат фанатично. Не идвам често тук, но ако се наложи — това е надеждно укритие за куратора. Мога да се придвижвам…
— Котя се поколеба, търсейки думи.
— Е… сякаш през пространството. До всяко място, на което съм бил по-рано и което съм запомнил. Трябва да измисля за него някакво обозначение, някаква кодова дума, и след това мога да отварям портал дотам.
— Само към определено място? — попитах аз.
— Или към човек. — Котя изглеждаше смутен.
— Когото познавам лично. Е… към теб си имах „насочване“. Периодично те наглеждах… след като се скарахме. И… към Илан.
— Ясно. И какво още умееш?
— Ами нищо — отвърна раздразнено Котя.
— Нямам никакви особено хитри способности. Нито знания за всичко на света като митничарите, нито сила като полицаите, нито лечителски способности. Тоест всички тези неща като че ли ги има, но в много по-слаба степен, отколкото при останалите.
— Каква глупост! — не издържах аз.
— Та ти си главният! Надзирателят на цялата Земя!
— Аха! — Котя също избухна.
— Как мислиш, старшият по барака в концлагерите много права ли е имал? Е, по-голяма порция, по-мека койка, а също и правото да разговаря с надзирателите. И това е всичко! Така че не преувеличавай способностите ми! Аз съм само посредник. Специалист с широк профил, но всички широки специалисти са плитки. Уви!
— Колкото по-голяма е локвата, толкова по-плитка е — рече назидателно Илан. Двамата с Котя я погледнахме смаяно.
— Афоризъм — каза неуверено Илан.
— Какво?
— Не се получи — отговорих аз.
— Добре, както; и да е. Котя, а от какво се лиши в последно време?
— Не мога да отварям портали към обитаемите светове — разпери ръце Котя. — Първо се затвори Аркан, после станаха недостъпни другите светове с цивилизован живот. На теб дяволски ти провървя, че Янус засега ми е достъпен… Опитвам се да се свържа с пощальона, но не мога. Или не се появява на нашата Земя… или по някакъв начин се е скрил от мен. Трябваше да дойде писмо от Аркан, но не дойде. И вече не пристигат отчети от акушерите… Сякаш вече не ми се доверяват.
— Той се усмихна криво.
— Или… сякаш чакат да видят кой от двама ни ще победи.
— Как се получи така, че аз станах функционал? — попитах го директно. — Само без истории от типа: „Дойде заповед, изобщо не ми се искаше, но трябваше да се подчиня…“. Котя въздъхна. Изглежда, бяхме стигнали до някакъв момент на истината.
— Аз сам дадох името ти на Иванова — рече мрачно той.
— Все едно са ми пратили такова указание… Може да се каже, че се възползвах от служебното си положение за лични цели.
— Защо?
— Ами беше ми скучно! — каза тъжно Котя.
— Искаше ми се някой от приятелите ми да стане функционал. За да мога да пощурея, да се престоря на случаен участник в събитията… Никой не ме познаваше по лице. Дори тази глупачка Наталия! Кураторът е най-скромният управник на света… Изсумтях.
— Да бе… Много скромен. Огънят пращеше в камината. Илан, свита на кравай в креслото, наблюдаваше внимателно Котя. Удивително идилична картина…
— Котя, какво смяташ да правиш?
— Аз ли? Не смятам да правя нищо. Страх ме е, Кириле. Както ми дадоха способност, така и ще ми я вземат. Цяло чудо е, че успях да те спася. И със сигурност ме следят по някакъв начин, та нали си оставам функционал. Трябваха ми няколко секунди, за да осмисля всичко.
— Да не ми предлагаш да действам сам?
— Ами да!
— Той даже се учуди.
— Разбира се, аз ще ти помагам. С каквото мога. Докато мога.
— Благодаря. — Погледнах накриво Илан, но тя мълчеше.
— Разбира се, благодарен съм ти, само че засега всичките ми действия са за спасяване на собствения ми задник. А подире ми се носят супермени от Аркан, всеки полицай напира да ме хване, нямам никакви способности…
— Имаш способности — намръщи се Котя с досада.
— Само че са някакви странни и не е ясно как се проявяват… Не, Кириле, не го мисли. Ние с Илан снощи цяла вечер съставяхме план.