— За теб — уточни Илан. Разперих ръце.
— Поласкан съм. Трогнат съм. Много съм ви задължен. Но нито Котя, нито Илан реагираха на сарказма ми.
— Във всеки свят рано или късно се появява съпротива, бореща се против функционалите — каза Илан.
— На вашата Земя със сигурност я има, но аз не познавам никого тук. Беше само Настя, и само се заглеждахме по останалите хора… Но го има моят свят, Вероз, има го Антик… И има… — тя се запъна за момент — има го Твърд. Светът, в който хората знаят за функционалите. — Това беше там, където поповете са промили мозъците на всички? — казах аз с онази непринуденост, характерна за хората, които хем вярват „в нещо такова“, хем се стесняват от тази си вяра.
— Може и така да се каже — кимна Илан.
— От тяхна гледна точка нашите светове са изкривяване на божия промисъл. А функционалите са помагачи на дявола, които трябва да бъдат изгорени на кладата.
— Прекрасни съюзници — съгласих се аз. — Много са силни. — Илан упорито отказваше да забележи иронията.
— Ако успееш да ги убедиш, че с победата над Аркан ще сложат край на господството на функционалите и ще освободят всички светове от призрака на дявола, ще получим реална подкрепа.
— Тълпа попове с кадилници? — Кириле, Твърд е свят на победилите биотехнологии. Навремето там църквата е успяла да подчини целия свят…
— Почакай — прекъснах го аз.
— Каква църква?
— Там е работата, че е нашата. Християнската. Различията в подробностите са значителни, но, общо взето, това е нещо като Католическата църква от епохата на Ренесанса.
— Тоест влиянието й вече е отслабнало?
— Ни най-малко. Просто църквата е толкова силна, че позволява различни волности. Да кажем, че ги изучава.
— Това е като първите следреволюционни години в Русия, когато се е позволявало твърде много свободомислие — вметна Котя.
— Ако не се посяга на основните постулати на болшевиките, човек е можел да се придържа към всякакви философски течения, да измисля напълно безумни социални идеи. Не признак на слабост, а признак на сила…
— Най-странното от наша гледна точка е, че те изобщо не развиват техниката — каза Илан.
— Както разбирам, това е било наложено чрез експеримент на арканците, но този път са се увлекли — управниците на Твърд са научили за тях, възприели са всичко направено до момента, но пък са започнали лов на чужденците. И са се справили успешно. Вместо техника имат животни… много странни от наша гледна точка…
— Накратко, имат си кучета, които усещат чужденците — каза Котя.
— Всеки пришълец от друг свят мирише малко по-различно — и те незабавно го хващат.
— И го изгарят?
— Да. — Благодаря, приятели!
— Почакай! — плесна с ръце Котя.
— Всичко сме измислили!
— Нима си мислиш, че ще те изпратим на сигурна смърт? — попита Илан. — Измислихме как да стане безопасно!
— Във Вероз има един митничар — Андрюша — каза Котя.
— Той ще уреди всичко. — Андрюша? — Е, Вероз не е само Кимгим. Там е и Оризалтан, например.
— Орисултан — поправи го Илан.
— Не, произнасяш го неправилно! Спориха около минута, но така и не стигнаха до съгласие.
— Както и да е, езикът там е почти руски, ще го разбереш — предаде се пръв Котя и отново се обърна към мен.
— Та Андрюша осъществява контакт между световете на функционалите и властите на Твърд.
— Какви контакти, ако те ни горят на клади…
— Е, и какво? Да не мислиш, че между СССР и Германия през Втората Световна война не е имало тайни контакти и посредници? Войната си е война, но властите винаги са комуникирали.
— Добре. И какво за този… Андрюша?
— Той ще уреди твоите преговори с властите на Твърд. По моя молба — нали все пак съм куратор. Макар и на друг свят. Той ме познава, това е дребна услуга. А за какво ще преговаряш изобщо не е негова работа. Ще се възползваме от изпитаните канали на врага!
— Врага? — не издържах аз.
— Котя, само не ме баламосвай. Какво искаш? Толкова е започнала да те гризе съвестта, че си тръгнал против бившите си господари? Да бе! Ти, разбира се, си добър човек. Душеше ме с изражение на искрена тъга… Но ти не може сериозно да разчиташ на победа! Ти си куратор с орязани пълномощия. Аз съм неясно кой и с неясно какви умения. Против нас е целият свят — и още триста хиляди функционали на нашата Земя! Може би се надяваш, че ще загина при онези попове и ти изобщо няма да си изцапаш ръцете?
— Кириле! — Илан скочи и застана между нас, сякаш се опасяваше, че ще се вкопчим в схватка.