Изчаках, докато потокът от карети се разсее, и прекосих улицата. Тук не се наблюдаваха нито светофари, нито зебри; впрочем движението позволяваше подобно нехайство. Вратата на магазинчето не беше заключена. Бутнах я и дрънна звънче. Впрочем собственикът на магазина беше на мястото си, зад тезгяха. Дружелюбно усмихнат дебелак с очила, с напълно европейски вид. Беше облечен с пъстър халат — бели шарки върху зелен плат, което придаваше на облика му изрядна комичност.
— Андрюша? — попитах аз.
— Ассалям Алейкум, драги.
— Дебелакът излезе иззад тезгяха и разтърси дланта ми. Оказа се, че е обут с пищни тъмнозелени шалвари и меки кожени обувки.
— Бъди мой гост в малкия ми магазин, страннико. Не всички… не всички го забелязват, заслепени от величието на храма на Иса… да бъде простено на мюсюлманите за неправилната оценка на ролята му в историята! На шията на митничаря (усещах ясно, че пред мен е функционал) висеше верижка. Андрюша проследи погледа ми, разтвори яката на халата и ми показа кръстчето.
— Пазя истинската вяра — съобщи той гордо.
— Не, не съм екстремист, разбира се! Всъщност християнството е миролюбива религия, призоваваща към любов и духовно усъвършенстване. „Дошъл съм да дам меч, а не мир“ е образен цитат, който по никакъв начин…
— Аз също… може да се каже, съм християнин — промърморих. — Православен.
— А! Здравей, братко! Извинявай! Свикнал съм да споря с мюсюлмани, а те вечно упрекват християните в агресивност, дори най-интелигентните… Та от какво се нуждаете, радост за моите очи?
— Защо нямате часовници с кукувица? — попитах аз. Андрюша присви очи.
— Така… — рече замислено. — „Андрюша“, „кукувица“, „православен“. Всичко е ясно. Ти идваш от Москва, нали? От Костя? Кимнах.
— Какъв е прякорът на Костя? — Котя…
— А какво ми изпраща той, о, приятелю на моя приятел?
— Писмо — казах аз, като вече се чувствах пълен глупак. Виж ти, аз самият така и не го прочетох, притесних се. Андрюша четеше писмото бързо. Аз се огледах. Магазинчето не беше голямо, а и беше разделено с тезгях по средата. Откъм входа — врата, прозорец и две протрити кресла. От другата страна на тезгяха — врата към вътрешните помещения, а цялата стена беше окичена с часовници.