— Кукувици, значи… — промърмори Андрюша, четейки.
— Тук нямаме кукувици, драги. Господ не ги е създал. Може и да има някаква зла птица, която подхвърля яйцата си в други гнезда, само че не вика „ку-ку“ и не я слагат в часовниците. А враната… враната е умна птица, хитра, с чувство за хумор, с чувство за мярка, разбираща своята отговорност пред ятото. Достойна птица! И викът й е пронизителен, добре се чува. Той дочете писмото и го скри някъде под тезгяха. Погледна ме по съвсем друг начин, сериозно.
— Как се казваш, гражданино гост?
— Кирил.
— Много ми е приятно. А аз съм Андрей. Близките ми приятели ме наричат Андрюша, но честно казано, в нашия свят това не е прието. Такова… един дърдорко кой знае защо нарича всички митничари с умалителни имена. Изчервих се. „Николенка“, „Андрюша“ — всичко е ясно. Котя предпочиташе да нарича и самия себе си с умалително име, постъпваше по същия начин и с познатите си.
— Много ми е приятно, Андрей. Отново си стиснахме ръцете.
— Тук нямаме кукувици — повтори Андрей.
— Нямаше щрауси. Няма някои видове риби, насекоми и млекопитаещи. Затова пък има гигантски октоподи в морето, динозаври в Африка…
— Динозаври? — възкликнах възторжено.
— Ами да. Двайсетина вида, струва ми се. Предимно дребни, от едрите само тиранозавър. Но той е в Червената книга, останали са само петдесетина…
— Андрей помълча и добави учудено:
— Но защо това винаги смайва демосите?
— Кого?
— Хората от твоя свят, сине на наивността! Този, където е Москва. Вие наричате нашия свят Вероз, ние вашия — Демос.
— Защо?
— При вас навсякъде е демокрация — един такъв древен обществен строй.
— Не е древен! — възмутих се аз.
— При вас е феодализъм, нали така?
— Аха — потвърди Андрей.
— По-прогресивен строй. При нас демокрацията е съществувала в древността. — И при нас, в Атина — блеснах аз с ерудиция. — В Древна Гърция.
— Знам вашата история — кимна часовникарят.
— Та така! Демокрацията е древна форма на политическо управление, неразривно свързана с робовладелството и изравняваща правата на мъдреца и идиота, безделника и майстора, опитния старец и сополивия младок. Е, и какво й е хубавото на такава уравниловка?
— А при вас?
— При нас има прогресивна референдумна система. Всеки гражданин, в зависимост от сумата пари на негова сметка в банката, притежава един или друг коефициент на значимост, който определя тежестта на гласа му на референдумите по най-важните въпроси.
— И какво й е честното на такава система? — възмутих се аз.
— Който е по-богат, той…
— А, не! — закани ми се с пръст Андрей.
— Виж сега. Парите трябва да бъдат в градската банка. По такъв начин те работят за благото на града, на обществото. Ако ги въртиш за своя лична изгода или ги държиш в гърне, не се грижиш за ближните и коефициентът ти на значимост е нисък. Това първо. Референдумите се провеждат рано сутринта всяка събота. Ако си дошъл, жертвайки съня си, това отново е показател за твоята отговорност, твоя личен интерес към решавания въпрос. Това второ. Ако не умееш да заработваш, значи или си още млад и нямаш жизнен опит, или си избрал неправилна специалност, и тогава си или глупав, или прахосник и разсипник — защо да ти доверяват решаването на важни въпроси? Махнах с ръка.
— Добре, вярвам. Това е много прогресивно и яко. Един банкер слага всичките си пари в банката и решава вместо всички.
— Как така? Коефициент, разбираш ли? Един човек е един глас. И тази единица се умножава или по нула — ако в банката няма пари, или на число, експоненциално клонящо от нула към единица. Но не можеш да надскочиш единицата. Гласовете на двама обикновени търговци средна ръка ще натежат над гласа на най-богатия банкер.
— Така или иначе не ми харесва — възразих аз.
— Да се купува правото на глас с пари…
— О, братко на простодушието! А при вас не купуват ли гласове? — засмя се Андрей.
— Пак добре, когато плащат с пари. Обикновено се действа с обещания… Поклатих глава.
— Стоп. Не споря. Честно казано, все ми е едно — демокрация, феодализъм…
— Точно защото ви е все едно, животът ви не може да се нареди — каза Андрей наставнически. Искаше ми се да възразя, но някак си не ми се пречупваше езикът да защитавам нашия свят. Демос… как са го измислили. — А какъв е строят в Твърд?