— Можеш да пушиш — усмихна се кардиналът.
— По-добре е да се чувстваш спокоен, отколкото да нервничиш, борейки се с порока си. Ако Господ е създал тютюна, то някой е създаден да го използва.
— Дойдох с послание от Земя-2 — казах аз.
— Демос, както още я наричат.
— Кого представляваш? — попита спокойно Рудолф.
— Общо взето, само себе си и един мой приятел — отвърнах.
— И кой е твоят приятел? — Кураторът на нашата Земя. Пръстите на кардинала, поглаждащи козината на йоркшира, потрепнаха и замряха.
— Интересно — каза кардиналът.
— Крайно интересно. Много ли си ограничен във времето?
— Всички сме ограничени — казах аз.
— Но има време за разказа ми.
— Тогава разказвай от самото начало — рече Рудолф.
— Започни със себе си.
— Аз съм Кирил — започнах аз.
— Кирил Максимов. Живеех в Москва, в Русия. Това е столицата на нашата държава… както и да е, няма значение. Учех в училище, после в МАИ… Това е авиационният институт. Ние имаме едни машини, самолети, които летят във въздуха.
— Имаме представа от твоя свят — усмихна се кардиналът.
— Разказвай, аз сам ще поискам обяснения, ако нещо не ми е ясно.
— Аха. Ами учих, после се отказах… някак си ми стана безинтересно, тоест интересно си беше, но не особено перспективно. Отидох да работя в компютърна фирма… ами… продавач, честно казано.
— Достоен труд, както и всеки труд, ако е честен — каза кардиналът сериозно.
— Живеех сам, имах си приятелка, но се скарахме… Веднъж се прибрах вкъщи и видях, че вратата на апартамента ми е отворена… Постепенно започнах да се успокоявам. Може би защото странният ми събеседник (ако често ви се е налагало да си бъбрите с кардинали от друг свят, си вземам назад думата „странен“) умееше да изслушва. Това е важно умение за свещениците и политиците, а той беше и от едните, и от другите. И аз му разказах как ме „изтриха“ от нашата реалност. Как станах митничар. Как посетих чужди светове. Как после реших да се добера до истината — да науча кой все пак ръководи функционалите. Как попаднах в Аркан, как започнаха да ми оказват натиск, как убиха момичето, в което се влюбих, как приятелят ми се опита да ме убие, как научих, че той е куратор, как продължих да се скитам из световете, как с Котя се помирихме и решихме да действаме заедно… На два пъти ни носиха чай и кафе — аз пих кафе, а кардиналът предпочете чая. Поставиха на масичката купи с плодове и ядки. Недоволно мръщеща се девойка с униформа на Микеланджело ми смени пепелника. От време на време кардиналът задаваше въпроси. Не се учудих, че Аркан много го заинтересува, но, кой знае защо, Янус също предизвика любопитството му. А от моя свят и от Вероз не се интересуваше. Нима на Земята имаше агенти на Твърд? Най-накрая се изморих. Съдейки по сумрака зад прозореца, бяхме говорили поне пет-шест часа.
— Интересна история — каза Рудолф.
— Много интересна… И така, ти, бивш функционал, с някакви непонятни остатъци от способности, и приятелят ти куратор, главен функционал на Демос, с частично изгубени способности, искате…
— Той направи пауза.
— Целият въпрос е в това какво точно искате. Да се защитите от Аркан и да станете обикновени хора?
— А възможно ли е да се защитим от Аркан, бидейки хора? — отговорих аз с въпрос. Целият предварително обмислен план на разговора изведнъж ми се стори наивен и неправилен.
— Нали ние успяхме?
— Но как? Как намирате порталите във вашия свят, как разкривате емисарите на Аркан? Не, не ви разпитвам — бързо уточних.
— Не смятайте, че искам да разузная нещо… макар че, разбира се, искам, но не това е главното. Обяснете ми как и защо победихте Аркан. Не сте длъжен да ми вярвате, но нали можете да ни кажете нещо, което не е тайна за арканците и ще ни помогне в борбата?
— Отново въпрос — до какво ще доведе вашата борба? — въздъхна кардиналът.
— Кириле, нашият свят, дали по Божията воля или чрез интригите на дявола… Да, допускам и последното, нали дяволът е ограничен и не е вездесъщ, той може да ни желае зло, но Божията милост да е обърнала това зло в добро… Та така, нашият свят е религиозен.
— Вече забелязах — не се сдържах аз да направя иронично подмятане.
— А вярата в Бога винаги има в себе си още една съставка — вярата в дявола. Да, именно, Марко ми разказа за вашия разговор… Ние винаги сме били готови за нещо подобно. За изкушението. За това, че при нас ще дойдат и ще ни обещаят планини от злато, а в замяна ще поискат само да се подпишем с кръв върху хартия… Затова и научихме за функционалите. Тези, при които са идвали, понякога разказваха. А онези, на които разказваха, вярваха. И ние започнахме да търсим изход. Вашият свят обича бездушните машини. При нас всичко се случи по друг начин, ние променяхме живото около нас — растения, животни… не пипахме само себе си. И нашата биологична наука направи това, което вашата технология сега не умее, вашите компютри, лазери и космолети…