— Във Ватикана сме — усмихна се Марко.
— А Ватикана е в Италия, да. Той разделя Италия на Северна и Южна.
— Става все по-зле… САЩ? — Северните американски щати?
— Съединените американски щати. — Ами… има ги.
— Развита страна ли са? — Доста. Една от най-развитите. Канада, разбира се, е по-развита… — Лудост! — казах аз изразително.
— Русия? — Коя от всичките? Североизточна Русия, Южно-Украинска и Сибиро-Далекоизточна? Това е конфедерация. Не издържах и посегнах към бутилката с коняк. Хубав местен коняк, произведен във френската провинция Коняк. Конякът не се беше променил.
— Лутер?
— Виден деятел на Църквата.
— Ленин? Хитлер? Сталин? Чърчил?
— Чърчил — зарадва се Марко. — Прочут английски писател и философ. Твърде отегчителен за моя вкус, но…
— Защо така, Марко? Някои са изчезнали изобщо, други са написали различни книги, трети са се заели с други дела. Да допуснем, че това е работа на функционалите. Да допуснем, че те се намесват не от стотици, а от хиляди години. Но такива изменения би трябвало да променят света напълно, а той е променен избирателно! — Точно така. А Вероз, в който няма нефт? Там промените трябва да са се случили още в предисторически времена. Глобални, геологически. Но дори във Вероз ще намериш познати времена и хора, които се занимават със същото, с което в Демос или у нас. Марко си наля коняк и ме погледна със съчувствие.
— Опитваш за няколко часа да намериш отговора на въпроси, над които нашият свят си бие главите вече столетие. Зарежи, Кириле.
— Трябва да има отговор — казах аз упорито.
— Може би той е на повърхността, но на вас ви се е размътил погледът.
— Размътил? Обясних му какво означава това.
— Може би — лесно се съгласи Марко.
— Ние сме различни от вас. Вие сте техници, ние — биолози.
— У нас биха казали „генетици“… Не знам само как ви се удава да се занимавате с генно инженерство без електронни микроскопи и останалите джунджурии…
— С Божията помощ — усмихна се Марко.
— Аха. И навярно с помощта на някоя медуза… „архангелски очи“… Марко, кардиналът каза, че няма да ни помогнат. Че вашите войници няма да защитават нашия свят.
— Всеки е достоен само за този свят, който може сам да защити — рече твърдо Марко.
— Ако дойдем при вас, дори и с безкористно желание да помогнем, как ще приключи това? Вашите обичаи биха ни ужасили, а нашите — вас. При вас има огромно количество атеисти, те ще се съгласят ли да приемат помощ? А мюсюлманите? Още повече, че това е помощ в борбата срещу неизвестен враг, който не ви безпокои особено много. — А ако е тайно?
— Тайно няма да се получи. Това няма да са рицарски двубои на уединени площадки. Това ще е война из улиците на вашите градове и села. Ще горят здания, ще умират жени и деца… готови ли сте да платите такава цена? Ние я заплатихме, но сами взехме такова решение. — Знаете ли, Марко, започнах да ви уважавам — казах аз честно.
— Вероз ми хареса… бил съм само в два града, но те са хубави. И вашият свят… макар и да не го познавам изцяло, ми е симпатичен. Прави сте, не ви трябва да се намесвате. Марко разпери ръце.
— Само че какво да направим ние… — промърморих аз. — Между другото, за мен просто са тръгнали на лов!
— Ако искате, останете при нас — предложи спокойно Марко.
— Разбира се, че ще ви дадем убежище. Ако искате, и на вашето семейство, и на приятелите ви. При нас вече отминаха времената, когато даже отреклите се функционали бяха изпращани в изолирани селища. Живейте и се радвайте. Предполагам, че човек с вашия характер — имам предвид техническата нагласа, присъщата ви енергия и смелост… не, не се усмихвайте, у вас всичко това го има! Та човек като вас ще намери себе си в нашия свят.
— Съблазнително е — казах аз.
— Честна дума. И почти не хитрувах. Когато след пет минути си лягах в една от отредените ми стаи, обмислях това предложение напълно сериозно. Тук управлява църквата — и какво от това? Все пак църквата е сходна с нашата, заповедите са познати. Никого не принуждават, свобода на съвестта… Няма телевизия? Ами прекрасно! Компютри… е, жалко, разбира се. Затова пък тук има поле за дейност! Ще започна работа като генетик. Ще отглеждам живи компютри! У нас вече са започнали да мислят дали може да се построи компютър от жива материя. А тук, където топловизьорите и ултравиолетовите детектори се правят от медузи, това ще е много по-лесно. В края на краищата това също е Земя, макар и друга. Нямат Сервантес, затова пък техният Суифт е написал цял сериал за Гъливер! Във всичко си има плюсове и минуси… Конякът им е хубав, цигарите не са забранени… и девойките са красиви. Макар че, разбира се, на тези войнствени кармелитки не можеш да им хвърлиш око… Заспах с най-мирни мисли. Макар че, вероятно, френският коняк също спомогна за това. Разбуди ме пеенето на птичките навън. Откъснах глава от възглавницата и погледнах с недоумение към прозореца. Вече се беше съмнало, по синьото небе нямаше нито едно облаче. От отворения прозорец започваше пухкава зелена клонка. Малка птичка с лазурно телце и малинови крилца, малко по-голяма от синигер, седеше, здраво вкопчена в люлеещата се клонка, и пееше: