— Вярата не трябва да бъде лицемерна — каза Елиса, отхапвайки от питката си.
— Аз съм длъжна да запазя девствеността си, докато съм на служба, това е мой свещен дълг. Но това не означава, че не са ми интересни отношенията между мъжете и жените. След три години ще отслужа срока си и най-вероятно няма да се върна в манастира. Искам да се оженя за достоен човек. Знаете ли, девойките гвардейци са много изгодна партия.
— Вярвам ви. А кученцето ще вземете ли със себе си?
— Разбира се. — Тя потупа мъничкия си спътник.
— Те не се привързват към друг стопанин. Така че Фунтчо ще бъде с мен до края на живота ми. Поклатих глава с възхищение. Що за чуден пасторален свят! Нашата Земя може би е най-неуредена и немарлива от всички обитаеми светове!
— Предлагат ми да остана при вас — казах аз.
— Може би, ако остана, след три години ще ви поканя в хубав ресторант.
— Обичам хубавите ресторанти — усмихна се Елиса.
— Поканете ме. А заплашва ли ви опасност?
— Ами… нещо такова — кимнах аз.
— Скарах се с функционалите.
— Те са отвратителни — рече твърдо девойката.
— Останете при нас, ще ви защитим. Помислих си с тъга, че ако Елиса научи, че самият аз съм бивш функционал, шансовете ми рязко ще намалеят. Впрочем да не би в Италия да нямаше други Елиси?
— Разбира се, жалко е, че при вас изобщо няма техника — казах аз.
— По-удобно е да се пътешества със самолет, пък и телефонът е удобно нещо… — Не знам какво е това самолет, макар че се досещам по смисъла.
— Тя кимна дълбокомислено.
— Но нали и вие все още не познавате нашия свят. Току-виж се намери нещо, което ви хареса.
— Вече се намери — направих й аз комплимент. Бях в настроение.
— След като обядвате, ви очаква малкият Конклав.
— Елиса този път остави думите ми без внимание.
— Ще дойде група, която да ви съпровожда, но аз също ще остана с вас. Марко каза, че ви е необходим някой познат, за да не се притеснявате толкова много, а на него му се наложи да отпътува.
— Ясно… Дори не успях да се разстроя, че цялата й общителност се дължи само на получените заповеди. Елиса скромно сведе поглед и добави:
— Много се радвам, че именно на мен се падна такава чест
— да бъда ваш приятел в нашия свят. Общо взето, прекарах си доста добре по време на закуска и в часовете след това. Не рискувах да пуша пред Елиса, така че се преместихме в библиотеката и се заехме да сравняваме земните — по-точно Демосовите — автори и тези от Твърд. Елиса се оказа доста начетен човек, даже може би по-начетена от мен. Намерихме още няколко разлики — тук го нямаше Даниел Дефо, или не беше много известен, а Дюма нямаше роман „Тримата мускетари“. Ето това ужасно ме разстрои и аз се захванах да й преразказвам сюжета на романа, стараейки се да смекча възможно най-много неприятния момент на противопоставянето между Д'Артанян и тримата мускетари и кардинал Ришельо. Общо взето, получи се нещо като съвременна версия на съветските книжки за гражданската война, които адаптират за деца, като махат цялата революционна патетика и идеология. Получава се, че воюват някакви условно червени и условно бели, едните от които смятаме за добри, защото именно техните приключения описва авторът, а другите — лоши, защото гледат да набият добрите с камшик, че ги и разстрелват. Тримата мускетари бяха понесли адаптацията идеално. Елиса се възхити и каза, че такава увлекателна история би се ползвала с огромен успех. И че аз бих могъл например да запиша разказа си и да издам книга в Твърд като литературен преразказ. Опулих се от това предложение. И наистина, защо да не се подарят на младежта от цял един свят прекрасните приключения на четиримата приятели? Да беше тук писателят Мелников, така щеше да се развихри! А каква свобода за действие би имал Котя! Илан му беше забранила да пише еротични истории, но писателският сърбеж не може да се отнеме! Тук той би станал най-великият писател на всички времена и народи, използвайки сюжети, по ирония на съдбата нереализирани в този свят…
Между другото, като стана въпрос за ирония на съдбата, могат да се преразказват и филми, или да се преработват в пиеси. Ето още една ниша! А клетите трудолюбиви графомани, с които е пълен интернет! Вместо да съчиняват свои истории за скромен юноша, попаднал в друг свят, оказал се там наследник на елфически род, усвоил магията и тръгнал да воюва с Черния властелин, те дружно биха преразказвали трудовете на Стивънсън, Купър, Майн Рид, Толкин, Кинг и останалите автори на популярни романи. Разбира се, с Толстой или Шекспир нямаше да мине номерът, тук много зависи не от сюжета, а от умението да се пише. Но приключенците, фантастите и авторите на криминалета могат да се преразкажат безболезнено…