Местното издание на две страници с гръмкото название „Всеобщо време“ (а забелязали ли сте, че колкото по-малък е един вестник, толкова по-звучно е заглавието му) съобщаваше главно градските новини — е, и по някой друг абзац за съседните селища. Узнах, че вчера късно вечерта популярната млада певица Хо е била грозно наругана от хулиган, разочарован от пеенето й, но съпровождащият певицата неин любовник (да, точно така беше написано, любовник; явно лицемерието не беше на мода тук) дал достоен отпор на негодника, хвърляйки го „в същата онази локва, която нашият вестник вече втора седмица призовава да се засипе“. Някакви вандали се вмъкнали през нощта в бижутерийния магазин на господин Андреас, но ги застигнало разочарование — дрехите и ценностите били прибрани в надежден сейф, който не могли да отворят. Крадците излели обидата си върху витрините, като ги разбили (кой знае защо „с токчета“), но в този момент се появил патрулиращият, който, макар и да не заловил престъпниците, „здравата ги наложил с палката си“. Избягалите престъпници се издирваха. Скандалът, предизвикан от срутването на неотдавна построен мост, утихваше, тъй като предприемачът беше признал вината си и бе обещал да построи моста отново. В редакционния фейлетон журналистът, скрит под предизвикалия у мен кикотене псевдоним Акула Пера, горчиво се оплакваше от търговците, които слагат непродадената сутринта риба в лед и я пробутват на купувачите на следваща сутрин. Даваха се практически съвети как да се проверява дали рибата е прясна. В голяма почти цяла страница, и което е обичайно в такива случаи, скучна статия, някакъв градски чиновник се оплакваше от упадъка на нравите, от лошата събираемост на данъците и от неуважението на гражданите към градските власти, толкова героично и отдадено изпълняващи функциите си. Думата „функции“ отново предизвика кикотенето ми. Боя се, че застаналите до мен започнаха да ме вземат за идиот. Е, накрая имаше кръстословица и хороскоп. Бива ли вестник без кръстословица и хороскоп! Звездите днес бяха благосклонни към Рибите и Овните, към онези, които са родени под знака на Огнения дракон и под покровителството на Синята топола, а също и онези, в чиито имена имаше три гласни и четири съгласни. Страдаха Телците и Дървените мишки, родени под знака на Сенчестия дъб, и клетниците, в чието име имаше три съгласни и една гласна. На мен звездите не обещаваха нищо особено. Общо взето, това беше един обикновен вестник на обикновен малък град. Ако не се брои небостъргачът в планината — абсолютно нищо странно.
Започна да капе дъжд и реших да приключа запознанството си с пресата. В края на краищата в библиотеката щеше да ми е много по-удобно да утолявам страстта си към печатното слово.
16
Отдавна ми се струва, че краткият период на четенето като всеобщо развлечение вече е отминал. При цялото си желание да му направи конкуренция, киното не е способно на това — ходенето на кино е отделно събитие, а книгата винаги е подръка. Телевизорът, дори след придобиването на цвят и голям екран, не може да удовлетвори всички едновременно — броят на каналите би трябвало да стане съизмерим с броя на населението. Затова пък видеото, а после и компютърът нанесоха своя удар. Киното е четене за нисшите духом. За онези, които не са способни да си въобразят войната на световете, да си се представят на мостика на „Наутилус“ или в кабинета на Ниро Улф. Киното е пасирана каша, обилно поръсена със захарта на специалните ефекти, която не трябва да се дъвче. Отвори устата и гълтай. Почти същото е с компютърните игри — това е оживяла книга, в която си длъжен да избираш на чия страна си — „за комунистите или за болшевиките“. А четенето се върна към първоначалното си състояние. Към времената, когато беше развлечение за умните. Книгите станаха по-скъпи, тиражите намаляха — примерно като в деветнайсети век.