Когато най-накрая откри място, което прецени за достатъчно подходящо, Миранда побърза да го заеме.
Избраната от нея позиция се намираше на бара, където биваха сервирани питиета. Чиния и нож върху плота указваха, че там ще може и да се нахрани. Столът не бе от най-удобните, но пък имаше няколко празни места между нея и най-близкия клиент, което й вдъхваше известно успокоение. Седна и зачака вниманието на кръчмаря.
Стомашните протести, които не й позволяваха да забрави, че още не е обслужена, отброиха няколко минути. Един поглед я осведоми, че кръчмарят бе потънал в изключително оживен разговор с грубоват клиент. Между двамата съществуваше очевидна прилика. Реши, че най-вероятно са братя, затова не ги прекъсна. Несъмнено щеше да я обслужи скоро. Видял преминаването на тази мисъл през главата й, гъст облак пушек се опита да стори същото, но успя единствено да се завихри около лицето й. Миранда едва не се задави. Изви насълзени очи към източника на гнусния дим.
Зад нея старец с превръзка над дясното око издаде дълъг, хриплив звук, нещо средно между кашлица и кикот. Избликът му продължи притеснително дълго, раздиращ тялото му. Бе захапал дълга и тънка лула, внимателно вклинена между двата зъба, които имаше в устата си. Полуизгнилите зъбоци бяха използвани да стискат мундщука тъй често, че се бяха раздалечили, за да му направят място. Тя потръпна, когато втори, още по-силен изблик раздалечи устните му достатъчно, за да потвърди подозренията й относно самотността на двата зъба. До стареца седеше мъж, който напрегнато се взираше в нея. Сякаш не беше спал от дни. На рамото му бе кацнала някаква проскубана птица. Зашепна нещо на пернатото, с което предизвика нов, хрипкав кикот от страна на спътника си.
Хвърляйки нов поглед към собствениците на кръчмата, Миранда осъзна, че повечето от останалите посетители също са вперили очи в нея. Това я накара да се почувства доста неудобно. Извърна се отново към бара. Трио мухи се наслаждаваха на блюдото, оставено от предния клиент, седял тук. Навън рядко се стопляше достатъчно, за да е приемливо за насекомите, тъй че въпросните мухи трябва да са оцелели благодарение на символичните почистващи умения на Гущеровия персонал.
Тварите мързеливо се преместиха към следващата гозба, а същевременно двойка залитащи пияници се блъснаха в бара, докато се отправяха към стълбите от дясната му страна. Сблъсъкът едва не събори Миранда. Последваха половин дузина подобни залитания и катастрофи, преди кръчмарят неохотно да се приближи към нея.
— Не ме мотай, госпожичке, имам работа! — рече негостоприемният мъж.
— Какво имаш над огъня? — запита тя.
Онзи въздъхна тежко, докато се обръщаше към кухнята.
— Коза — бе непривлекателното му описание, съпроводило извръщането му.
— Бих желала една порция, също и малко вино.
— Няма вино.
— Защо? — запита Миранда.
— От седмици нямам капчица. Скъпичко е.
Жената се обърна към близката маса, където мъж тъкмо си наливаше пълна чаша от въпросния алкохол.
— Сигурен ли си? — попита тя.
— Виното е много скъпо — повтори той. — Хората, които не могат да си позволят вино, обикновено поръчват бира.
Вече ставаше ясно. Виното бе запазено за по-платежоспособните клиенти. Кръчмарят не мислеше, че тя може да си го позволи. Съдейки по начина, по който ръководеше бизнеса си, очевидно цената щеше да е неприемлива.
— Нека е бира — реши Миранда.
Кръчмарят измъкна тежка халба изпод бара и я задържа под канелката на една от множеството бъчви край стената. Тропна я пред нея, разливайки голяма част от съдържанието върху лепкавия плот. Миранда обърса ръба и отпи, докато гледаше как кръчмарят лениво провлачва крака в кухнята. Тъй като бе загърбил девойката, не видя изкривената й физиономия, когато усети вкуса на пивото.
В действителност не беше чак толкова зле, но Миранда не си падаше особено дори и по най-добрата бира — а тази далеч не бе такава. За кратко размишляваше над идеята да остави пиенето и просто да изчака храната, но бъчвата показваше, че пивото е собствено производство, а кръчмарите винаги се гордееха с творенията си. Най-добре беше да не вири нос. Отпи още една глътка. Във всеки случай беше за предпочитане пред вмирисаната дъждовна вода от меха. И съдържанието на войнишката манерка надали щеше да се отличава с особени качества.
Пред нея бе поставена чиния с храна — резен попрегоряло козе месо и купчина варено зеле. Нож изтрака до чинията. Миранда отряза къс от мръвката, набоде го на върха на ножа и го опита. Наложи й се здравата да поработи с челюсти, преди хапката да е що-годе преглъщаема. Последва месото с хапка обичайно безвкусно зеле. Зелето изглежда бе единственият наличен зеленчук, а вкусът му бе неизменно един и същ. Липсващ.