— Къде е! — викна тя.
Миранда отвърна със студен, мълчалив взор. Азриел се обърна и протегна длан към замъка в далечината. Цялото съдържание на шкафа, както и пясъчния часовник, прелетяха до нея. Замах на същата ръка накара книгите да се отворят едновременно. Страниците зашумоляха, всяка оказала се изписана изцяло. Магьосницата се обърна яростно към Миранда. Момичето извади предмета с червена подвързия изпод туниката си и се ухили. Силата на Азриел обгърна книгата, почти отскубвайки я от ръцете й, удряйки книгата в прозрачната стена на килията.
Девойката сграбчи книгата на свой ред и впрегна цялото си съзнание да я запази, а тук силата бе значителна.
— Пусни я, момиче! Вътре няма много въздух, а с всеки изминал миг става все по-малко. Няма да ти стигне до края на теста.
— Не можеш да спечелиш. Ако строшиш затвора, за да вземеш книгата, ще бъда свободна и няма да може да ме запишеш. А ако не, ще изчакам изтичането на времето. Ако медитирам, почти няма да е нужно да дишам! — правдиво я подразни Миранда.
Азриел стисна зъби. Светът около тях се тресеше от гнева й. Девойката стисна книгата и се обърна. Мистичното дърпане върху предмета отслабна достатъчно, за да изникне малък отвор в стената на капсулата. Момичето се обърна към полъха свеж въздух, държейки книгата пред себе си. Азриел я отскубна от ръцете й и я отвори. Миранда я сграбчи и се опита да я издърпа обратно, но екзаминаторката вече я държеше в ръце. Колкото и да напрягаше ума си, девойката не успя да си върне отнетото и макар книгата постоянно да заплашваше да отлети от ръцете на Азриел, последната успя да вземе писалката и с несигурна ръка да впише името на Миранда.
С това небето възвърна обичайния си лазурен цвят, земята се изравни, а капсулата около Миранда изчезна. Девойката бавно се отпусна на земята. Уютната колиба, в която бе започнало изпитанието, отново се оформяше около тях. Миг по-късно, все още замаяни от внезапната промяна, приятелите на Миранда се появиха отново. Мин дотърча, доволна отново да види момичето, но спря внезапно да я огледа.
Миранда бе окъсана и изтощена. Беше плувнала в пот. Парчета от одеждите й бяха овъглени. Мин погледна към Дийкън, сетне към Азриел, дирейки да открие виновник. Решението изглежда не отне много време, тъй като младежът получи бърза серия удари с опашка като наказание.
— Ох! Бях до теб през цялото време! Няма как да съм виновен! — рече той, посягайки да помогне на Миранда.
— Тя трябва да се гордее със себе си. Представи се забележително. Сама откри няколко магии по време на изпитанието. Това несъмнено показва потенциал — отбеляза Азриел, отново влязла в ролята на спокоен матриарх. Подреждаше белите и червените книги, изражението й бе леко объркано. Затрудняваше се да ги постави по съответните рафтове.
— Със сигурност надмина първия ми провал. Трябваха ми цели три опита, за да успея — окуражи я Дийкън. — Потръпвам при мисълта какво щеше да ми се случи, ако бях показал и половината от съпротивлението, демонстрирано от теб. Към края малко се разтревожих.
Когато Миранда се изправи, от туниката й се изхлузи книга и падна на земята. Бегълката, издокарана с червена корица, привлече вниманието на всички. Азриел коленичи да я вдигне, поставяйки я на масата до тази, в която преди малко бе нанесла името на девойката. Бяха еднакви. Екзаминаторката мълчаливо махна с ръка над първата книга. Червеният цвят отстъпи на бял.
— Умно, умно момиче! — тихо промълви тя.
Дийкън зяпна, а Азриел отгърна на последната изписана страница на мнимата червена книга, където името на Миранда стоеше изписано.
— Добре. Не бих казала, че това бе най-честният метод, но пак си е победа. Изглежда в крайна сметка си издържала. Чудя се… кога успя да откраднеш двете книги?
— Докато разваляше двойничките ми една по една — изрече Миранда, отпускайки се трепереща на стола.
— И събори книгите, за да прикриеш следите си. Брилянтно! — каза Дийкън.
— Определено се бори до последно за книгата, въпреки че си искала да те запиша вътре.
— Сметнах, че ще заподозреш нещо, ако не го правех. Да не говорим, че не бях сигурна дали ще проработи, нито как щеше да реагираш, ако откриеш какво съм направила.
— Имало е вероятност да умреш заради една уловка! — рече Дийкън.
— Не мисля, че тя щеше да ме убие! — с немощна усмивка каза Миранда.