Выбрать главу

Нахрани се, преди да потърси Дийкън. Не беше свикнала да не бърза заради предстояща тренировка с нетърпелив наставник. Предполагаше, че сега идва ред на черната и бялата магия, чудейки се какво са й подготвили съответните магьосници. Не. Първо сива магия. Трябваше да завърши обучението си при Дийкън, дължеше му го. След като почука на вратата му, в отговор дочу тътрузене, както и доста настойчив глас, помолил я да почака. Накрая вратата се отвори, разкрила домакина в по-разрошено състояние от обичайното.

— Да не те събудих?

— Не. Технически не си. Вратата го стори. Когато почука на нея — рече той, опитвайки се да я успокои, без да лъже.

— Можеш да си легнеш. Зная, че ти трябва сън — каза Миранда.

— Напротив. Нищо подобно. Отпочинах си добре — рече той, сражавайки се храбро да потисне прозявка. — От чирак не бях спал толкова дълбоко. Какво те води насам?

— Не бях спала толкова зле откакто бях ужасено момиченце. Мин я няма. Трябва ми нещо да се разсея. Нещо да ми върне куража, преди отново да се изправя пред Лейн.

— Е, ако е нужно само това, със сигурност мога да съм от полза. Моля, заповядай! — покани я той.

Тя затвори вратата и се настани на втория стол, докато Дийкън ровеше из книгите си. Когато насъбра достатъчна камара, придърпа стола си до бюрото и отвори две.

— Ако желаеш, бих могъл да ти преподам малко сива магия. Избери си урок. Каквото те заинтересува.

Миранда огледа книгите. Не разбираше заглавията, но благодарение на прошепната магия от страна на Дийкън, символите започнаха да се променят. След няколко мига всичко бе четимо. Накрая тя откри най-скоро записаните заклинания.

— Това? — рече тя, поставяйки пръст върху магия на име „Безумието на Гилиъм“.

— Транссубстанциализация. Малко е сложничко, но не е нищо, което да те затрудни, убеден съм.

Девойката не си бе донесла жезъла, но Дийкън й позволи да използва кристала му. Сивата магия бе доста различна от елементалната. Всяка магия, преподадена от повелителите на огъня или вятъра, не се отличаваше особено от първата. Сивата магия бе коренно различна при всяко заклинание. Сякаш всеки път усвояваше нова дисциплина.

Двамата решиха за начало Миранда да превърне парче глина в стъкло. Двете субстанции имаха сходства, така че промяната щеше да е лесна. Девойката се захвана с магията под напътстването на Дийкън, но изпълнението се оказа трудно. Магията представляваше интересна гледка. Слаби вълни енергия приплъзваха около глината, оставяйки тънки ивици стъкло, които изчезваха бързо. След около час неуспешни опити, решиха да отпочинат.

— Днес водопадът е тих. Поне засега. Калипсо каза, че щели да се появят по-рано от очакваното. Може би в края на деня. Но пак остава време за една-две смени край пещерата. Там е доста спокойно и може би… — заговори той. Бе прекъснат от гръмовно блъсване по вратата.

— Какво беше това? — викна тя, сепната.

— Изглежда имам доста настоятелен посетител — отбеляза Дийкън.

Втори удар едва не изкърти вратата, а трети стори онова, което вторият не бе успял. Върху повалената врата стоеше замаяната Мин. Изглеждаше отчаяна, захапвайки ръба на Мирандината туника, за да я придърпа нанякъде.

— Какво има? Успокой се. Какво има, мъничката ми? — запита девойката.

Мин погледна отчаяно към основата на временно пресъхналия водопад, сетне отново насочи очи към Миранда.

— Какво за водопада? Не ра… Лейн. Лейн е отишъл при водопада!

По очите на дракончето разбра, че догадката й бе правилна. Бе си отишъл.

— Значи ще го последваме! — каза Миранда, крачейки решително към отвора.

— Какво? Не! Трябва… трябва да останеш тук! Има церемонии, тестове! Предстои ти да научиш още толкова много! Дори още не си получила ранга си официално! Майсторският ти кристал няма да е готов преди най-малко месец! — каза Дийкън, втурвайки се навън след нея.

— Научих достатъчно. Трябва да видя Лейн! — каза тя.

— Водата може да потече всеки миг. Няма да успееш. Нямаш припаси. Трябва да останеш! — умоляваше младежът.

— Не! — каза тя, обръщайки се към него. — Лейн си е тръгнал, за да се върне към убийствата. Загърбил е ориста си. Няма да намеря покой, докато не се заеме с нея!

— Миранда, това е работа за съдбата, не за теб.