— А ако съдбата възнамерява да го стори чрез мен? Размишлявах. Щемпел от бяло краси онуй, що всеки ще види. Видях мечоносеца — започна тя, показвайки белега си. — Видях Лейн. Видях създанието, което призовахме на церемонията. Ами ако моята орис е да издиря Избраните? Белег двойно плът и избелял принадлежи на дърводелеца. Ами ако дърводелец се има предвид в преносен смисъл? Ако се има предвид човек, който трябва да събере петимата Избрани, както дърводелецът събира дървото? Не обяснява ли това защо нося белега? Не обяснява ли това защо магията ми се удава толкова лесно?
— Може би, може би… А може би не! Нагаждаш пророчеството, Миранда! Извърташ думите, за да съответстват на намеренията ти. Пророчеството изрично предупреждава обикновените смъртни, които се опитат да помагат на Избраните. Изпитанията, които божествените трябва да претърпят, биха докарали гибелта на останалите. Да предлагаш ненужна помощ е чисто самоубийство!
— Така да бъде. Ако трябва да умра, за да бъде светът пощаден от войната, готова съм да платя тази цена.
— Не, Миранда, аз… Само пет минутки, моля те! — каза той.
— Трябва… — понечи да отговори тя, но той вече бе изчезнал вътре в колибата.
Девойката забърза. Не можеше да позволи да бъде забавена. Ужасен грохот се разнесе откъм дома на Дийкън. Младежът изтича подире й минутка по-късно.
— Моля те, почакай! — каза той, изтичвайки пред нея. Носеше торба и няколко книги. Ценните томове се разпиляха по земята, когато най-сетне откри онзи, който търсеше. Трескаво прелисти страниците и откъсна една.
— Ето! Вземи! Пазиш ли още зъба? Добре. С тази магия ще си в състояние да го проследиш, където и да отиде! И чантата! Вземи чантата! Съдържа най-необходимото, стар жезъл и кристал. По-добър е от твоя, но не колкото заслужаваш. Само да можеше да изчакаш до следващото отдръпване. Тогава щяхме да ти дадем кристал, достоен за уменията ти!
Миранда взе торбата и откъснатата страница, която наблъска вътре. В очите й се насъбираха сълзи. Докато приближаваха основата на водопада, планината сякаш потръпна. Всеки миг щеше да блъвне вода.
— Миранда, пази се. И някой ден се върни при м… при нас! — рече той.
— Заклевам се. Имам ли възможност, ще го сторя.
Девойката се втурна към ръба на басейна. Стоящите на пост твърдяха, че нито те, нито онези преди тях видели някой да влиза в пещерата, но като се имаше предвид, че Лейн бе успял да се измъкне, без да събуди Мин, твърденията им не означаваха нищо. Дракончето скочи в сухия вир, а Миранда се спусна предпазливо. С мъка успя да достигне входа на пещерата. Бореше се с неудържимото желание да хвърли един последен поглед назад, но не го стори, защото се страхуваше да не си промени мнението. Наместо това пое с цялата бързина, която допускаше хлъзгавата пещера.
Пред нея лежаха мрак, риск и бран. Всичко това й бе познато. Но някъде там имаше и две създания, две създания, които бе съзряла с очите си и които можеха да променят света. Планината стенеше, изпълвайки проходите с екот. Във всеки един момент ледените води можеха да връхлетят отгоре й, отнемайки й чудото на Ентуел. Всяко нейно желание, с изключение на едно, лежеше в прекрасното селце. Но най-голямото й желание се намираше пред нея.
Лейн носеше сияйната надежда на мира, чиято гаснеща светлина девойката възнамеряваше да следва и накрай света. Сега знаеше истината. Щеше да покаже на Лейн къде той греши. Вече бе осъзнала ориста си. Щеше да намери останалите Избрани, разполагаше с нужната сила. Щеше да сложи край на войната — или да умре, опитвайки се да го стори. Планината изрева. Стискайки белязаната си лява ръка, девойката се закатери към съдбата си.
Колкото и важно да е историята да бъде разказана изцяло, мащабите на делото не ми бяха ясни след първите редове. Колкото и да се измъчвам да ви оставя сред тъй напрегнат момент, настъпил е късен час и ръката ми вече трепери. Сега трябва да почина, че наново да започна, когато съм готов. Мога само да се надявам, че и томът, който ще последва, също ще намери път до очите ви, защото случилото се още не е и наполовина разкрито. А много добре зная какви вреди може да донесе непълното знание. Напускам ви с уверение: историята не свършва тук. Воистина, това е само началото.