С наслада затвори очи и усети как сънят го отнася. Нещо толкова елементарно, а всъщност безценно.
Още преди зазоряване Зоя тръгна към Крибирск и бързо се върна с коне, торба с дрехи за път и един млад гришански лечител, който да се погрижи за раните на Николай.
– Съжалявам, Ваше Величество – извини се младежът, докато затваряше раните по дланите му. – Сигурно ще ви остане белег. Още се обучавам.
– Разбойнически белег? – попита Николай.
– Ами… доста дълбок, във всеки случай.
– Става.
Когато младежът приключи, Зоя го поведе към вратата.
– Кажеш ли за това някому, ще го сметна за държавна измяна. – Впери суров поглед в момчето и добави: – А за това престъпление бесим.
Младежът излезе заднишком от бараката, като се спъваше в краката си.
– Да, командире. Разбира се, командире.
Зоя се намръщи и поклати глава.
– Кълна се, че излизат от обучението все по-мекушави. Пооблещих му се малко и този само дето не оцапа гащите.
Николай не каза нищо. Този път нямаше грешка. Когато Зоя се „пооблещи“ на момчето, ирисите ѝ грейнаха сребърни, а зениците ѝ се стесниха на цепки. Очи на дракон. Какво беше направила Зоя, за да го освободи? Но този въпрос щеше да почака, докато се приберат по живо, по здраво в двореца.
Пренебрегнаха изтощението и яздиха усилно през остатъка от деня. От време на време Николай усещаше пробождане в гърдите, сякаш трънът още бе забит там. Юри седеше мълчалив и треперещ, целият овързан и с нахлупена качулка.
Скоро разбраха, че случилото се в Безморие се е усетило из цяла Равка, а може би и извън границите ѝ. Усетени били земетресения чак в Уленск на север и в Два Столба на юг. Николай знаеше, че ще има и други последствия. Умрели бяха трима от най-могъщите Гриша в света, а ритуалът определено не беше протекъл по план.
Преди да влязат в Ос Олта, Зоя върза ръцете му, а после прикачи въжета към юздите на конете им – неговия и на Юри, – уж води двама пленници през долния град, през големия канал и оттам по широкия булевард, който се изкачваше към златните порти на двореца. Нямаше свалени наполовина знамена, нито черни жалейки по вратите. Нямаше бунтове по улиците. Или Николай е бил значително по-непопулярен сред народа си от очакваното, или Женя и Давид бяха успели някак да запазят изчезването му в тайна.
Николай се разкъсваше между нетърпение и ужас. Докато Зоя беше в Крибирск, той беше махнал парцала от устата на Юри и от разпита беше разбрал, че колкото и зле да изглеждаха нещата в момента, щяха да станат още по-зле. „Отвори вратата.“ Отворил я бе и нещо ужасно беше минало през прага.
И все пак, щом зърна коронования двуглав орел над портите и позлатения купол на Великия дворец в далечината, го обзе спокойствие. Беше си у дома. Оцелял бе и макар да не беше намерил окончателен лек, все някак щяха да продължат напред – той, Зоя и другите. Демонът го познаваше добре, но сега и Николай знаеше нещичко за него.
Зоя пришпори коня си към дежурните стражи, свали качулката си и каза.
– Отворете на своя командир.
Стражите козируваха моментално.
– Моя суверенная.
– Уморена съм и трябва да заведа тези пленници пред колегите си от Триумвирата.
– Пленниците имат ли документи?
– Аз поемам отговорност за тях. Но ако ме държите тук и минутка повече далече от горещата вана, ще поема отговорност и за вашата бавна смърт.
Стражът се изкашля и сгъна снага в дълбок поклон.
– Добре дошла у дома, командир Назяленска.
Портите се отвориха широко.
•
Видно бе, че тече някакво голямо празненство. Алеите бяха ярко осветени с фенери, а от прозорците на Великия дворец се носеше музика.
– Вярваш ли, че са успели да заблудят всички? – попита Зоя с високо вдигнати вежди.
– Не знам. Как може да организираш бал за цар, който не е на разположение? – попита Николай.
Сериозно ли са се опитали да прекроят някого и да го сложат на неговото място? Не биха имали достатъчно време да го обучат, особено за събитие от такова значение.
– Може да са нагиздили някое плашило и да са сложили короната ти на главата му – каза Зоя.
– Трябва да пробвам тази стратегия на съвещанията с министрите си.
Не знаеха какво ги чака вътре, затова провериха дали Юри е вързан добре, и му дадоха капка от приспивната отвара на Женя. Скриха го зад един жив плет и се разделиха да търсят някого от Триумвирата или друг, с когото да поговорят, без да създадат паника.