Но гледката надхвърли и най-лошите ѝ очаквания. Затвори след себе си вратите на зимната градина, а прозорците замъгли, за да скрие помещението от любопитни погледи. Без нея охраната на двореца беше предала богу дух. И нищо чудно.
Тамар бе коленичила до шуанско момиче с кинжал в гърдите. Женя плачеше. Толя, Давид и Николай – все още в затворническите си дрехи – стояха около друг труп. Труп, който приличаше досущ на царя. И всички крещяха един през друг.
Зоя призова гръмотевица да ги смълчи.
Всички се завъртяха към нея и вдигнаха ръце за битка.
– Откъде да знаем, че наистина си ти? – каза Женя.
– Тя е – каза Николай.
– А как да знаем, че ти наистина си ти?! – изръмжа Тамар, без да прекъсва работата си върху момичето.
Изглеждаше безнадеждно. Още имаше цвят по лицето на девойката, но кинжалът май я бе пронизал право в сърцето. Другото тяло Зоя само забърса с поглед. Напомняше ѝ за Николай, нанизан на тръните и кървящ в Долината.
– Женя – спокойно каза тя. – Веднъж се напих и настоях да ме направиш руса.
– Виж ти! – възкликна Николай. – И какъв беше резултатът?
– Изглеждаше фантастично – каза Женя.
Зоя махна прашинка от ръкава си.
– Изглеждах евтина.
Женя свали ръце.
– Отбой. Тя е. – А после се хвърли да я прегръща, Толя награби на свой ред Николай и чак го вдигна от пода.
– Къде бяхте, да ви се не знае?
– Дълга история – каза Николай и Толя най-сетне го пусна да стъпи на земята.
Зоя не искаше да се откъсва от Женя, искаше да вдишва още дълго цветния аромат на косата ѝ, да ѝ зададе хиляди въпроси. Вместо това отстъпи крачка назад и попита:
– Какво е станало тук?
– Кинжалът е фйердански – каза Толя.
– Може и да е фйердански – поклати глава Николай, – но беше в ръката на шуанско момиче.
– Какво говориш? – попита Тамар, докато се мъчеше всячески да възстанови пулса на девойката. – Тя също е била нападната.
– Сърцето ли? – попита Зоя.
– Не – отвърна Тамар. – Ако кинжалът беше пронизал сърцето, нямаше да се мъча така. Попаднал е вдясно от него.
– Ще можеш ли да я спасиш? – попита Женя.
– Не знам. Опитвам се да я стабилизирам. Другото ще зависи от нашите лечители.
– Видях какво стана – каза Николай. – Тя го нападна… този тип, дето прилича досущ на мен. А после сама се прониза в гърдите.
– Значи шуаните се опитват да натопят Фйерда? – попита Толя.
Женя се разплака на нова сметка. Коленичи и погали самозванеца по бузата.
– Исак… – прошепна тя.
– Кой? – попита Зоя.
– Исак Андреев – каза тихо Николай и коленичи до тялото. – Редник първа степен. Син на учител и шивачка.
Толя избърса очите си с ръкав.
– Нямаше никакво желание да участва в тази история.
– Ще можеш ли да възстановиш чертите му?
– Трудно е без кръвообращение – отвърна Женя. – Но ще опитам.
– Поне това дължим на майка му. – Николай поклати глава. – Момчето оцеля на фронта. Опасностите би трябвало да са останали зад гърба му.
Женя изхлипа шумно.
– Ние… ние знаехме, че го излагаме на риск. Вярвахме, че постъпваме правилно.
– Принцесата диша – каза Тамар. – Трябва да я отнесем при корпоралките в Малкия дворец.
– В това няма никакъв смисъл – каза Женя. – Разбирам защо би искала да убие царя… или човека, когото е смятала за царя на Равка. Но защо да посяга и на себе си? И защо една принцеса би се жертвала за такава задача?
– Защото не е станало така – каза Николай. – Намерете ми чисти дрехи. Ще се върна в балната зала да приключа тържеството. Искам да си поговоря с Хирам Шенк. Той е най-високопоставеният член на керчкия Търговски съвет, който присъства тук, нали?
– Да – каза Женя. – Но ти е сърдит.
– Ще му мине. За известно време. Заключете вратите на зимната градина, а тялото на Исак оставете тук.
– Не е редно да… – започна Толя, но Николай вдигна ръка.
– Само засега. Кълна се, че ще получи достойно погребение. След час доведете при мен шуанската делегация в покоите на баща ми.
– Ами ако гвардейките на принцеса Ери вдигнат тревога? – попита Женя.
– Няма – каза Зоя. – Ще мълчат като риби, докато не се разбере със сигурност, че планът им е успял и царят е мъртъв.
Николай се изправи, сякаш раните вече не го боляха, сякаш ужасите от последните дни не са се случили изобщо, сякаш беше надвил окончателно демона в себе си.