– Да живее царят тогава!
•
След два часа тържеството се бе свело до няколко пияници, които пееха песни във фонтана с двуглавия орел. Повечето гости се бяха прибрали по стаите да си отспят след банкета, други се бяха промъкнали в тихите кьошета на градината да се повеселят още малко.
Зоя и другите се бяха върнали в зимната градина, а минута-две по-късно Николай също се появи там, повлякъл ужасена на вид шуанска гвардейка. Грозновата, с тясно лице, със събрана на тила дълга черна коса и с униформата на Тавгарад.
– Маю Кир-Каат – каза Тамар. – Тя пък какво прави тук?
Като видя тялото, проснато край лимоновите дръвчета, гвардейката се разтрепери.
– Но той… – заекна тя, като местеше поглед между мъртвия цар и Николай. – Но вие… къде е принцесата?
– Какъв интересен въпрос – каза Николай. – Сигурно питаш за момичето, което заварихме тук с кинжал в гърдите само на косъм от аортата. Дали е било чист късмет, или ръката ѝ трепнала в последния миг, оставям на теб да решиш. Жива е и е под грижите на нашите лечители.
– Трябва да ни върнете принцесата. Ние ще се погрижим за нея – изсъска гвардейката.
– Никаква принцеса не е – каза остро Николай. – А времето за измами отмина безвъзвратно. Един невинен човек умря тази нощ, защото вие искате да започнете война.
– Той ще ни обясни ли какви ги говори? – прошепна Женя.
Зоя си задаваше същия въпрос.
– С радост – каза Николай и махна към гвардейката. – Позволете да ви представя истинската принцеса Ери Кир-Табан, любима щерка на шуаните, втора в списъка за трона.
– Лъжеш – изсъска младата жена.
Николай стисна ръката ѝ.
– Първо, никоя гвардейка от Тавгарад не би позволила да я сграбчат така за китката сякаш е последната захаросана слива в чинията. – Гвардейката се опита със закъснение да издърпа ръката си. – Второ, къде са ти мазолите? Ръцете на един войник са целите в мазоли като ръцете на Исак. Ти също имаш, вярно, но твоите са по върховете на пръстите. А такива мазоли се получават от свирене на…
– Катуур – довърши Зоя. – Осемнайсетструнен. Принцеса Ери е истински виртуоз на този инструмент.
– Значи са вкарали убийца, предрешена като принцесата, за да се доближат до царя – каза Тамар. – Но тя защо опита да се самоубие?
– За да прехвърли подозрението върху фйерданите? – попита Женя.
– Да – каза Николай, – и за да осигури на Шу Хан повод за война. Царят на Равка е мъртъв, любимата щерка на шуанския народ е убита. Идеалното извинение да вкарат войски в нашата обезглавена страна и да я използват като плацдарм за нападение срещу южната граница на Фйерда. Ще стоварят войските си тук и никога няма да си тръгнат.
Гвардейката… добре де, принцесата… затвори очи, сякаш да признае поражението си. Но нито заплака, нито трепна дори.
– А какво щеше да стане с теб, принцесо? – попита Николай и пусна ръката ѝ.
– Щяха да ми дадат ново име и спокоен живот в провинцията – тихо отвърна тя. – Никога не съм се интересувала от политика, а животът в двореца не ми харесва. Щях да се занимавам с музика и да се влюбя в когото си искам.
– Каква хубава картинка рисуваш – каза Николай. – Безхитростна и откровена, колко очарователно. И аз щях да съм очарован, ако всичко това не заплашваше бъдещето на родината ми. Кажи ми, ти сериозно ли вярваш, че сестра ти ще те остави да си живуркаш в някое планинско селце? Сериозно ли мислиш, че ще те оставят жива?
– Никога не съм искала короната! Не съм заплаха за сестра си.
– Я помисли малко – сопна се Зоя, изгубила търпение. – Ти си популярна, народът те обича, ти си дъщерята, която всички искат начело на държавата. Именно твоята смърт е трябвало да подпали война, да ожесточи шуаните. Сестра ти никога не би те оставила жива с риск някой да те открие в дълбоката провинция. Не, ако заговорът беше успял, ти щеше да си неприемлив риск, пасив, който трябва да се изчисти.
Принцесата вдигна острата си брадичка.
– Не го вярвам.
– Гвардейките ти са задържани – каза Зоя. – Подозирам, че някоя от тях е получила заповед да ти види сметката, преди да сте стигнали до прехвалената ти селска къщурка. Можеш и сама да ги разпиташ, ако искаш.
Ери незнайно как успя да вирне брадичка още малко.
– Какво ме чака? Ще ме съдите ли, или направо ще ме екзекутирате?
– Ще ти се – каза Николай. – Не, намислил съм ти нещо много по-лошо.
– Ще ме задържите като заложница?
– Не си падам много по галените имена, но ако държиш, може и така да те наричам.
– Значи наистина ще ме задържите тук?
– О, непременно. Но не като затворничка, а като моята царица.