Преди седмица гражданите на Иветс бяха потеглили след украсената с панделки карета на херцог Радимов за шествието по случай фестивала на Свети Григорий, въоръжени с барабанчета и малки лютни по подобие на музикалния инструмент, който Григорий си направил сам, за да успокои горските зверове, преди да се превърне в мъченик. Но когато стигнали до река Обол, дървеното мостче над речното ждрело се сринало. Херцогът и васалите му политнали в пропастта и бесните води отдолу, но в последния миг под краката им се появил друг мост, израснал сякаш от стените на бездната и камънаците по дъното на каньона. Или така поне се твърдеше в докладите. Зоя не се върза на историите, разбира се, отхвърли ги като преувеличение или масова психоза… докато не видя моста с очите си.
Сега подаде глава през прозорчето на каретата – взеха завоя и мостът се появи пред тях, високите му изящни колони и дългите надлъжни греди грееха бели на лунния светлик. Беше го виждала и преди, дори бе минала по него заедно с царя, но гледката пак я удиви. От разстояние мостът приличаше на изваян от алабастър, но отблизо ставаше ясно, че изобщо не е направен от камък.
Николай поклати глава и каза:
– Като човек, който редовно се превръща в чудовище, едва ли имам право да се съмнявам в нечия чужда стабилност, но… сигурни ли сме, че няма да изчезне под краката ни?
– Изобщо не сме сигурни – призна Зоя със свит на възел стомах. Бяха минали оттук с близнаците преди час, но тогава мислите ѝ бяха насочени към изчезналия цар и тревогите за чудодейния мост ѝ бяха последна грижа. – Но само оттук можем да прекосим ждрелото.
– Жалко че напоследък занемарих молитвите.
Звукът на колелата се промени, щом каретата стъпи на моста – от трясъка по пътя към равномерно пулсиране. Появилият се от нищото мост не беше нито от камък, нито от тухли или дърво. Колоните и надлъжните греди бяха от кост, всичко това свързано от сухожилия като дебели въжета. Туп-туп-туп. Сякаш пътуваха по гръбнак.
– Този звук никак не ми харесва – каза Зоя.
– И на мен. Така де, едно чудо не би трябвало да издава толкова тривиален звук. Човек очаква камбани, да речем, или хор от небесни гласове.
– Не го наричай така – сопна се Зоя.
– Хор?
– Чудо.
Като дете Зоя бе отправила достатъчно безплодни молитви към небесата и знаеше, че светците никога не отговарят. Мостът трябваше да е дело на Гриша, имаше разумно обяснение за появата му и тя бе твърдо решена да го намери.
– А ти как би нарекла мост от кости, който се появява точно навреме да спаси цял град от сигурна гибел? – попита Николай.
– Не е било цял град.
– Добре де, половин град.
– Неочаквано съвпадение.
– Хората едва ли биха се съгласили с тази твоя оценка. Виж го само. Великолепен е.
Наистина беше великолепен – едновременно красив и грозен, маса от пресичащи се подпорни греди и високи арки. Откакто се беше появил, поклонници прииждаха от цялата страна, настаняваха се в импровизирани биваци в двата му края и се молеха ден и нощ. Сега дори не вдигнаха глави, когато каретата изтрополи покрай тях.
– А как ще наречеш земетресението в Райевост? – продължи Николай. – Или статуята на Света Анастасия при Цемна, която плаче с кървави сълзи?
– Как ще ги нарека ли? Неприятности – отвърна Зоя.
– Още вярваш, че всичко това е дело на Гриша под въздействието на парем?
– А как иначе ще създадеш мост като този или земетресение – ей така, от въздуха?
„Юрда парем.“ Искаше ѝ се никога да не е чувала тези думи. Дрогата се беше появила след експеримент в една шуанска лаборатория. Превръщаше силата на гришаните в нещо ново и изключително опасно, ала цената за този кратък миг на величие беше висока – пристрастяване и сигурна смърт. Да, дрогата би обяснила как един фабрикатор ренегат предизвиква земетресение или как корпоралник превръща тяло в мост. Но с каква цел? Възможно ли беше шуаните да използват заробени Гриша, за да дестабилизират Равка? Или случващото се имаше нещо общо с Аппарат, прословутия духовен съветник на короната? Единствената му реакция досега беше да ги увери, че се моли усилено и планира да поведе поклонничество към чудотворните места. Зоя открай време нямаше вяра на попа – сигурна беше, че е напълно способен да дирижира едно или друго чудо, а после да използва измамата в своя полза.
Но истинският въпрос, онзи, заради който бяха дошли в Иветс, беше друг. А именно дали тези странни случки имаха нещо общо с тъмната сила, заселила се в Николай. Случките започнаха да се появяват горе-долу по времето, когато започнаха и нощните епизоди на царя. Може да беше обикновено съвпадение, но те бяха дошли в Иветс с надеждата да намерят някаква връзка, която ще им помогне да отърват Николай от чудовището.