Сега вече нямаше никаква възможност да се отървем от него. В Доусън имаше много хора, които го бяха купували нагоре по Чилкут, и мълвата за него бързо се разпространи наоколо. Шест пъти и повече го качвахме на параходи, които плаваха надолу по
Юкон, но той чисто и просто слизаше при първото спиране на парахода и се връщаше обратно по брега. Не можехме да го продадем, не можехме да го убием (и двамата със Стив вече бяхме опитвали), а и никой друг не беше в състояние да го убие. Като че беше омагьосан. Видях го да се бие на главната улица и върху него да се нахвърлят петдесет кучета и когато се разпръснаха, той се появи изправен на крака, невредим, а две от кучетата, които се бяха хвърлили отгоре му, лежаха мъртви.
Веднъж го видях как отмъкна от склада на майор Динуиди едно толкова голямо парче еленово месо, че едва можеше да бяга с него на една крачка пред готвачката индианка на мисис Динуиди, която го гонеше с брадва в ръка. Когато се изкачи по хълма, след като готвачката се отказа от преследването, самият майор Динуиди излезе от къщи и изпразни своя уинчестър след него. Той изпразни още два пъти оръжието, но не можа да улучи Белязания. След това дойде един полицай и арестува майора за това, че си служи с огнестрелно оръжие в чертите на града. Майор Динуиди заплати глобата, а ние със Стив му платихме еленовото месо по един долар фунта заедно с кокалите. Той го бил купил на тази цена. Месото бе скъпо тази година.
Аз ви разказвам само неща, които съм видял със собствените си очи. Сега ще ви разкажа нещо Друго. Видях веднъж Белязания да пропада в една дупка на леда. Ледът беше дебел три стъпки и половина и течението го поде като сламка. На триста ярда по-надолу имаше друга голяма дупка, през която болницата се снабдяваше с вода. Белязания изпълзя от тази дупка, изблиза веднага водата от себе си, огриза леда от лапите си, затича по брега и се нахвърли върху едно голямо нюфаундлендско куче, собственост на инспектора по златните мини.
През есента на 1898 година Стив и аз се придвижихме нагоре по Юкон, малко преди замръзването на водата, с намерение да отидем към реката Стюърт. Взехме с нас всички кучета освен Белязания. Решихме, че прекалено много сме го хранили. Толкова време бяхме изгубили с него, толкова безпокойства, пари и храна, особено храна, че бяхме изхарчили за него много повече, отколкото бяхме взели, когато го продавахме из Чилкут. И така ние със
Стив го завързахме в нашата колиба и натоварихме багажа в лодката. Същата вечер станувахме при Устието на Индийската река. Двамата със Стив бяхме изпълнени с радост, че най-сетне сме успели да Се отървем от него. Стив умееше да разказва смешни истории и аз се заливах от смях, увит в одеялата. Изведнъж сякаш ураган връхлетя върху стана. Косите на човек настръхват от начина, по който Белязания връхлиташе върху кучетата и ги разДърпваше. Как се е освободил ли? Оставям вие сами да си отговорите. Аз нямам представа за това. И как е пресякъл реката Клондайк? Ето ви още една загадка. Но най-важното е как е узнал, че сме заминали нагоре по Юкон? Ние пътувахме по реката, така че не е имал възможност да надуши следите ни. Това куче ни накара да станем суеверни. То започна да ми действува на нервите и между нас казано, започнахме по малко да се страхуваме от него.
Когато пристигнахме при устието на потока Хендерсън, реката замръзна, тогава успяхме да разменим кучето за два чувала брашно с една експедиция, която се беше упътила към Бялата река да търси медна руда. След това цялата експедиция изчезна. Никаква следа от хора, кучета, шейни — нищо не се намери от тях. Като че се провалиха вдън земя. Това бе едно от най-загадъчните произшествия в цялата страна. Стив и аз продължихме нагоре по Стюърт и шест седмици след това Белязания се довлече до стана. Приличаше на живи мощи, и едва мъкнеше краката си, но все пак се добра до нас. И (не мога да си обясня: кой му каза, че ние сме заминали нагоре по Стюърт? Можехме да сме отишли на хиляди други места. Как е узнал? Кажете ми, че и аз да ви кажа.)
Не можахме да се отървем от него и това си е. При Мейо той се сдърпа с едно индианско куче. Индианецът, на когото принадлежеше кучето, се завтече към тях, замахна с една брадва, но пропусна Белязания и уби своето куче. А сега говорете за разни там магии, с които може да се отклоняват куршуми. На мен ми се струва, че е много по-трудно да се отклони брадва, като се има предвид, че с нея замахва здравеняк. Аз видях със собствените си очи как кучето извърши това. Човекът съвсем не