— Алекс, бъди така добър и дезинфецирай двора — помоли Сам. После приближи лявата си ръка до устата и духна перцето. То се вдигна нагоре, превъртя се няколко пъти във въздуха и преди да падне на земята, неусетно се стопи и изчезна от погледа. Лек сърбеж премина по дланта.
Сам изведнъж се разбърза. Понечи да затича към хълма. Дори направи няколко крачки. После се спря рязко. Върна се, взе пушката, провери плазмения пистолет, напъха верния стар револвер в кобура, нахлупи на главата си широкополата шапка с радара и тръгна на лов.
Някакво неспокойно предчувствие подсказваше, че трябва да убие лешояда.
Огледа се за Алекс и се ядоса. Роботът го нямаше наблизо. Сега ли трябваше да изчезне? После си спомни, че тях двамата нищо не ги свързваше, освен клетвата. По-добре въобще да не се връща! Така безболезнено ще отпадне едно задължение.
Пътят към хълма се оказа осеян със следи на конски копита и гумени грайфери. Наскоро някакъв керван бе минал край неговото ранчо.
Усети необяснима тревога.
Помъчи се да я потисне, да се съсредоточи за лова, затова повдигна рамене и продължи напрегнат. Но следите го подсетиха за изключенията в договора за ранчото.
Хълмьт се намираше в землището на ранчото, но не влизаше в арендованата и притежавана от него земя. По същият начин се третираха една долчинка в южния край на имението, близо до Каменистата пустиня и някакво миризливо блато до самия бряг на Реката.
Намекнаха му, че най-добре ще направи, ако въобще не стъпва по тези места. Защо? — последва естественият въпрос. Ами-и — отговориха му неопределено, — говедата изчезвали там. Не уточниха за какви говеда става дума.
Стигна разклона. Пътят леко се отклоняваше наляво и продължаваше към пустия хоризонт. Още по-наляво се отделяше тясна, но силно утъпкана от множество животински, а може би и човешки крака пътека, криеща се сред учудващо буйна трева. Миришеше силно на зеленика, чиста вода и здравословен здравец. Деловито бръмчаха пчели и прелитаха он цвят на цвят. Някакво по-едро животинче безгрижно размърда живата покривка, чу се пляскане, доволно мъркане и отново настъпи тишина. Въздухът, кристално чист, звънеше с нежна и ритмична песен.
Омая проникна в душата на Сам и дори еднообразната изгорена пустиня заизглежда красива. Отпусна се и забрави опустошаващата душата предпазливост. Поведе го нещо по-силно и закрачи съвсем спокойно и с пълно доверие към хълма. Знаеше — тук нищо не го заплашва.
След няколко крачки се озова в съвсем друг свят.
Девственият лес не пропускаше светлината. Преплетените клони образуваха величествен свод. Тягостният полумрак проникваше в душата. Връхлетя го страх. Тук няма място за него! Помисли го, всъщност, усети го с шестото си чувство и рязко се обърна. Краката му го понесоха панически.
Заслепи го яркия блясък на Слънцето. Отново стъпи на пътя. По инерция направи няколко крачки в повече. Спъна се в канавката. Падна. Земята под него се раздвижи. Усети, че пропада. Почвата се сриваше с тъжен шепот.
А в дълбокото някакво скрито същество въздъхна тежко и стръвно.
Сам размаха отчаяно ръце и успя да се докопа до извит открит корен. Вкопчи се в неочаквания помощник с мъртва хватка. Плъзгането надолу спря.
Но как да излезе?
Напрегна мускулите си и бавно се вдигна. Но гъвкаво пипало се уви около левия крак и задърпа надолу.
— Помощ! — завика уплашен Сам. — Алекс, къде си? Помогни ми!
Отговорът бе горещ полъх на пустинния вятър. Облак ситен пясък заблъска лицето му и напълни незащитените очи. Дразненето и болката го накараха да стисне клепачи. Изчака вихъра да спре. Със сълзи и бързо мигане си върна зрението.
А пипалото, като не усети гола жива плът, разочаровано го пусна. Усетил свободата Сам панически задрапа нагоре. Пръстта се сипеше в отворената паста. Човекът ловко се идви като дъга, преметна крак през края на ямата и с последен напън на силите си успя да се изтърколи на пътя.
Нещо удари до него. Вдигна се облак прах. Последва блъскане в гърба. Стягаща прегръдка. От бездната изкочиха цял спон пипала и настървено се впиха в човешкото тяло. И за щастие нито едно смукало отново не попадна на жива плът.
Дясната ръка беше свободна. Самоткачи с нея една граната от пояса си, издърпа със зъби запалката и без да чака нито миг, я метна в ямата.
Секундата спокойствие и тишина бе последвана от рязко вдигане във въздуха и силен грохот. Избухването изхвърли мръсен фонтан разкъсана плът и кръв. Пипалата конвулсивно се стегнаха. Костите на Сам запукаха. Инстинктивно закрещя от болка. Ясно видя в ямата клокочещата маса месо. Стените се срутиха и скриха отвратителната гледка…