След тези думи Алекс свали силовото поле. Въздухът бе така нажежен, че Сам едва не се задуши. Прехвърли крак през седлото и се спусна на земята. Ботушите веднага побеляха от полепналия прах. Шпорите, една невероятна отживелица по отношение на Алекс, зазвъняха по разбитите камъни.
На половината път Сам рязко се спря, огледа къщата, обърна се към Алекс, мярна желязното му лице, насочи очите си към небето и като не намери отговор на безмълвния си въпрос, бавно започна да сваля оръжието от себе си. Първо посла разперен на земята маскировъчния си плащ със скрития в него плазмен облак, после върху него нареди карабината, револвера, пистолета, дузината гранати и цяла камара муниции, свали от ботушите си шпорите, които при нужда изстрелваха тънички всепроникващи стрелички и ги трупна най-отгоре, накрая хвана широкополата си шапка, дезактивира радара и лазерния секач и я захвърли така на купа, че тя покри арсенала.
Алекс го наблюдаваше учуден.
След като се обезоръжи напълно, Сам се отправи към Вратата. На външен вид Тя не представляваше нещо особено: обикновена изработка от дъбови небоядисани дъски със стандартната брава. Изглежда, доста любители на внезапни решения бяха оставили следи по Нея: дупки от куршуми, срезове с лазерни лъчи, обгореното от изпепеляващия полъх на високотемпературната плазма и дори жестоките ритници, нанесени с тежки подковани обувки. Но след всяка вреда Вратата се бе възстановявала но неизвестен начин и само следите от грубото отношение бяха запазени грижовно.
— Аз помня всичко — сякаш искаше да каже Нейната повърхност — и добро и лошо.
Сам бутна Вратата, чу се болезненото скърцане на ръждясалите панти и от открихната Тя зае положение на отворена. Вътре цареше приятен полумрак. Пристъпи прага и се озова в обширна стая, по-скоро салон със вита стълба в дъното, която водеше към втория етаж. В края на дългата маса седеше стара жена и го гледаше внимателно.
— Влез, момко — гласът и бе по-старчески приятен — и седни. Сега ще те нагостя. С каквото дойдеш при мене, с това те и посрещам. Някога тук бе най-прекрасното място на света. Извори бликаха на всяка крачка. Поточетата ромоляха романтично. Бяхме млади и пълни с надежди и велики планове. Времето ни разгони. Времето ме изсуши. Погледни, на какво съм се превърнала.
Тя се изправи с пъшкане, отиде до почернялата от саждите печка, свали огънатия от някакъв удар чайник и наля бяла течност в две кристални чаши.
— Ще пийнеш ли малко мляко? — запита жената.
— С удоволствие — зарадва се Сам.
Вкусът на млякото беше необичаен.
— Хората си отидоха — продължи да нарежда старицата. — Пръснаха се по звездите и забравиха родината си. Останахме само ние, старите. Отначало разрухата пребори съоръженията, а после пустинята се справи с живота. Останаха ми само спомените. Очаквам скоро смъртта да ме посети.
Тя изведнъж скочи и ситнейки с краката си, започна да се разхожда из голата стая.
— Кои сте вие? Какво знаете за себе си? Откъде сте дошли? Накъде отивате? Къде са ви корените? За какво се борите?
Старицата спря, погледна го зорко в очите и продължи:
— Върви си, момко. Ожесточение е обхванало сърцето ти, но дълбоко в него трепти капчица доброта.
Каза тези думи и изчезна някъде. В стаята нахлу неприятен горещ вятър. Вдигна се прах и замириса на дълбока древност.
Пантите на Вратата изкърцаха. Нахлу облак ситен пясък и покри пода. Сам се завъртя около себе си за последен път, запечата гледката и с объркани чувства напусна къщата.
Конят-робот го очакваше на същото място, без да беше променил положението си.
Сам се приближи до оръжието си, почти мигновено го „нарами“ и с бързи крачки се насочи към Алекс. Метна се в седлото и заби шпори в хълбоците. Конят се изправи на задните си крака и гневно изцвили. Подобно унижение отдавна не бе изпитвал. Понечи да загалопира и… замръзна на място.
Те не вярваха на очите си.
Къщата се превърна в неугледни руини.
Препуснаха край тях и скоро ги изгубиха от погледа си. Закатериха се по склона на висок хълм с плоско било. Слънцето биеше в гърба им. Сянката сочеше вярната посока. Очите на Сам бяха хипнотизирани от ритмичното и поклащане. Гледаше безучастно, как тя поглъща камък след камък и безпрепятствено ги изхвърля.
— Погледни! — стресна го гласът на коня.
Встрани от тях, в посока Слънцето, ги настигаше верига конници. Огнен сноп затъмни небесното светило. Зарядът възпламени спечения пясък. Десетки и стотици изкрящи капки, като огнен дъжд се посипаха по бегълците.