III
— Виж го, Брадата пристига, също като че отива някъде по важна работа — пошепна Малчо, пресегна се към едно от впрегатните кучета и избърса в козината му омазнените си ръце.
Беше утро и ергените, наклякали, закусваха с еленово месо, което си печаха на огъня. Пушилката вдигна очи и видя нисък, слаб мъж, облечен с кожи, като някой дивак, но безспорно бял; той вървеше пред кучешки впряг, последван от десетина индианци. Пушилката счупи горещ кокал и както изсмукваше вдигащия пара мозък, загледа приближаващия се домакин. Гъста брада и прошарена жълтеникава коса, опушена от огньовете на становете, закриваха по-голямата част от лицето му, но не можеха напълно да скрият изпитите, кажи-речи, хлътнали бузи. „Мършав, но здрав“ — реши Пушилката, като забеляза силно трептящите ноздри и дълбокото дишане на силните му гърди, които осигуряваха достатъчно кислород, необходим за живота.
— Здравейте — каза мъжът, смъкна ръкавицата си и протегна ръка. — Казвам се Снас — добави той, докато се ръкуваше.
— А аз Белю — отговори Пушилката, загледан с някакво особено смущение в пронизващите го изпитателни очи.
— Имате достатъчно храна, както виждам.
Пушилката кимна и пак засмука мозъка от кокала; мъркащото шотландско произношение на Снас бе странно приятно за слуха му.
— Груба храна, но рядко оставаме гладни. И тя е по-естествена от месото на домашните животни в градовете.
— Виждам, че не обичате градовете — засмя се Пушилката само за да отговори нещо и тозчас се стресна от промяната, която настъпи у Снас.
Също както някакво чувствително растение той сякаш целият повехна и затрептя. Напрегнат, дивашки ужас се изписа на лицето му и се съсредоточи в очите, в които пламна омраза и неизмерима болка. Той рязко се извърна, овладя се и нехайно додаде през рамо:
— Довиждане, господин Белю. Елените се придвижват на изток и аз отивам напред, за да избера място за стануване. Вие всички ще дойдете утре.
— Видя ли го Брадата, а? — промърмори Малчо, когато Снас закрачи напред начело на отряда си.
Малчо избърса отново ръце в козината на вълчото куче, на което като че се хареса това, защото започна да облизва вкусната лой.
IV
По-късно сутринта Пушилката отиде да се поразходи из улисания в първобитното си всекидневие стан. Току-що се бе завърнала голяма дружина ловци и мъжете се разотиваха всеки при своя огън. Жени и деца отиваха с кучета, запрегнати в празни шейни, други жени и деца мъкнеха заедно с кучетата шейни, натежали от прясно, но вече замръзнало месо от убития дивеч. Времето беше мразовито, както се случва понякога в ранна пролет, и тази първобитна картина се разиграваше при температура тридесет и пет градуса под нулата. Никъде не се виждаше тъкан плат. Всички бяха еднакво облечени с кожуси и дрехи от мека дъбена кожа. Край Пушилката минаваха момчета с лъкове в ръце, а стрелите в колчаните им бяха с каменни върхове; виждаха се и много костени и каменни ножове за дране на кожи, затъкнати в поясите или в кании, закачени на врата им. Жени шетаха около огньовете и пушеха месо, а вързани на гърбовете им кърмачета с опулени очички смучеха парчета лой. Кучета — истински вълци — настръхваха пред Пушилката, но се пазеха от заплашващата ги къса тояга, която той носеше; те душеха миризмата на този пришелец, когото трябваше да търпят поради тоягата.
Разположен отделно в сърцето на стана, пред Пушилката се изпречи огън, който очевидно беше на Снас. Макар и временен, както личеше по всичко, беше голям и здраво изграден. Много вързопи с кожи и пътно снаряжение бяха струпани на издигнато скеле, за да не ги стигат кучетата. Голяма брезентова шатра, кажи-речи, полупалатка, служеше за спане и живеене. Отстрани имаше копринена палатка от тия, които използуват изследователите, и богатите ловци на едър дивеч. Пушилката никога не беше виждал такава палатка и пристъпи по-наблизо. Както стоеше и я гледаше, предните платнища се отметнаха и от ней излезе млада жена. Тя се появи толкова бързо и неочаквано, че Пушилката бе изненадан като от някакво видение. Той като че й подейства по същия начин и те продължително се изгледаха.