Ергените, които бяха дали младежка клетва никога да не говорят с никаква девойка, не се интересуваха от предстоящата церемония. За да покажат презрението си, те започнаха да се стягат незабавно да заминат и изпълнят задачата, която им бе поставил Снас, макар че преди това бяха решили да потеглят на другата сутрин. Недоволен от пресмятанията на старите ловци за броя на елените, Снас мислеше, че те са се разделили на две. Той беше възложил на ергените да разузнаят на север и на запад и да намерят втората част от огромното стадо.
Пушилката, разтревожен от намерението на Лабискуи да запали моминския си огън, заяви, че ще отиде е ергените. Но преди това поприказва с Малчо и с Маккан.
— Ти бъди там на третия ден, Пушилка — каза Малчо. — Ние ще имаме снаряжение и кучета.
— Помни — предупреди го Пушилката, — ако нещо се случи и не се срещнем, продължавай да вървиш и излез на Юкон. Да бъдем наясно. Ако сполучиш, ела да ме търсиш през лятото. Ако ми провърви и сполуча, ще се върна да те търся аз.
Застанал до огъня си, Маккан мълком посочи с очи скалиста планина, където високият западен хребет се вдаваше в откритата равнина.
— Ей тая е — рече той. — Малко поточе на южната страна. Ние ще се изкачим по него. На третия ден ще ни причакаш. Ние ще минем оттам на третия ден. Където и да излезеш на това поточе, ще ни намериш… или ще видиш следите ни.
VII
Но на третия ден случаят изневери на Пушилката. Ергените бяха променили посоката на разузнаването и докато Малчо и Маккан се изкачваха по поточето е кучетата си, Пушилката и ергените бяха шестдесет мили на северозапад и вървяха по следите на второто стадо елени. Подир няколко дена в премрежен от вадещия сняг полумрак те се върнаха в големия стан. Една индианка, която ридаеше край огъня си, се спусна към Пушилката, С груби думи и злобен, пронизващ поглед тя започна да го кълне и да маха с ръце към безмълвното тяло, загърнато с кожи и несвалено още от шейната, с която го бяха докарали.
Какво се беше случило — Пушилката можеше само да се досеща и когато се приближи до огъня на Маккан, очакваше да чуе нови клетви. Вместо това обаче той видя самия Маккан, който усърдно дъвчеше къс еленово месо.
— Аз не съм войнствен човек — с хленчене обясни той. — Но Малчо се измъкна, макар че още го гонят.
— Би се като бесен. Ще го хванат и него. Няма да се отърве. Той улучи двама, които ще се оправят. А на едного тегли куршума право в гърдите.
— Знам — отвърна Пушилката. — Току-що видях вдовицата.
— Старият Снас иска да те види — добави Маккан. — Така е заповядал. Щом се върнеш, да отидеш при неговия огън. Не съм те издал. Ти нищо не знаеш, Запомни го. Малчо е избягал с мене на своя глава.
Край огъня на Снас Пушилката завари Лабискуи. Тя го посрещна с поглед, в който се четеше толкова топлота и нежност, че той се уплаши.
— Радвам се, че не сте се опитали да избягате — каза тя. — Виждате ли, аз… — Девойката се поколеба, но не сведе очи. Те блестяха с недвусмислена светлина. — Аз запалих своя огън и го запалих, разбира се, за вас. Това се случи. Вие сте ми по-скъп от всеки друг на света. По-скъп от баща ми. По-скъп от хиляда дибашовци и маккуковци. Аз любя. Това е много странно. Любя, както е любила Франческа, както е любила Изолда. Старецът Четириокия е казвал истината. Индианците не любят по този начин. Но моите очи са сини и аз съм бяла. Ние сме бели, ти и аз.
Никой досега не беше правил на Пушилката предложение за женитба и той не знаеше как да се справи с положението. Нещо по-лошо; това дори не беше предложение, В съгласието му дори не се и съмняваха. За Лабискуи всичко изглеждаше толкова безспорно, очите й излъчваха толкова топлота, че Пушилката се чудеше как още не е обвила врата му с ръце и не е склонила глава на рамото му, После си даде сметка, че въпреки искрената си любов девойката не знаеше как се държат влюбените. За първобитните диваци любовните ласки са непознати. Тя не е имала от кого да ги научи.
Лабискуи продължаваше да чурулика и да възпява сладката мъка на своята любов, докато той се мъчеше да се съвземе и да намери ничии да и каже трънливата истина. Тъкмо сега му се представяше благоприятен случай.
— Но слушайте, Лабискуи — започна Пушилката. — Сигурна ли сте, че Четириокия ви е разправил докрай историята на любовта между Паоло и Франческа?
Девойката плесна с ръце и се засмя с безграничната увереност, че ще чуе нещо радостно.
— О! Има още?! Знаех си, че трябва да има още и още нещо за любовта! — Аз много мислих, след като запалих своя огън. — Аз…
Но в този миг Снас се приближи през падащите снежинки към огъня и случая бе изгубен.