— Добър вечер — грубо рече Снас. — Хубава каша забърка вашият другар! Радвам се, че вие излязохте по-умен.
— Не бихте ли ми разправили какво се с случило — помоли Пушилката.
Блясъкът на белите зъби през опушената брада не беше приятен.
— Разбира се, ще ви разкажа. Вашият другар е убил едни от моите хора. Това безгръбначно нищожество Маккан го изоставил при първия изстрел. Той никога вече няма да бяга. Но моите ловци навярно са настигнали вашия другар в планините и ще го хванат. Той няма да види долината на Юкон. А пък вие отсега нататък ще спите при моя огън. Няма вече да ходите на разузнаване с младежите. Няма да ви изпускам от погледа си.
VII
Новото положение, в което се озова Пушилката край огъня на Снас, беше неловко. Той беше почти непрекъснато с Лабискуи. Откритите прояви на нежната и невинна любов бяха ужасни за него. Девойката го гледаше с влюбени очи и всеки неин поглед беше милувка. Десетки пъти Пушилката събираше сили да й каже за Джой Гастел и десетки пъти установяваше, че е страхливец. Най-страшното и цялата работа бе това, че Лабискуи беше тъй прелестна. Приятно му беше да я гледа. Макар че след всеки миг, прекаран с нея, той падаше вее повече в собствените си очи, всеки такъв миг представляваше наслада. За първи път в живота си той започваше наистина да разбира какво нещо е жената, а душата на Лабискуи бе тъй чиста, тъй изумителна в своята наивност и неведение, че Пушилката безпогрешно четеше всяка нейна мисъл. Тя притежаваше всичките ненакърнени добродетели на своя пол, неопошлени от познаването ма живота и от хитрините на самозащитата. Мислено той препречете Шопенхауер и се убеди, извън всякакво съмнение, че печалният философ не е бил прав. Да опознаеш жената, както Пушилката опозна Лабискуи значеше да разбереш, че всички женомразци са болни хора.
Лабискуи беше чудесна и въпреки, това, наред с нейното лице от кръв и плът, пред него пламтеше образът на Джой Гастел. Джой се владееше, беше сдържана, спазваше всички ограничения, наложени на жената от цивилизацията, и все пак поради въображението му и живото откровение на жената пред неговите очи Джой Гастел се изравняваше по добродетели с Лабискуи. Едната издигаше другата и всички жени по света се издигаха в очите на Пушилката благодарение на това, което той съзря в душата на Лабискуи край огъня на Снас в страната на снеговете.
Пушилката опозна и самия себе си. Той си припомни всичко, което знаеше за Джой Гастел, и разбра, че я обича. Въпреки това той се възхищаваше от Лабискуи. А какво друго можеше, да бъде това чувство на възхищение, ако не любов? Не можеше да го принизи, като го нарече е някакво по-малоценно име. Това беше любов. Сигурно беше любов. Той бе потресен до дъното на душата, когато откри у себе си тази наклонност към многоженство. Беше чувал да се спори по този въпрос в артистичните среди на Сан Франциско — че било възможно един мъж да обича две жени, дори и три жени едновременно. Но не беше го вярвал. Как можеше да го повярва, без да го е изпитал? Сега беше друго. Той наистина обичаше две жени и макар повечето време да беше съвсем убеден, че обича Джой Гастел повече, имаше, и други моменти, когато със същата увереност чувствуваше, че обича Лабискуи повече.
— Трябва да има много жени по света каза — един ден девойката. — А жените харесват мъжете. Сигурно много жени са ви харесвали вас. Разкажете ми. Пушилката не отговори. — Разкажете ми! — настояваше тя.
— Никога не съм бил женен — отклони прекия отговор Пушилката.
— И няма никоя друга? Никоя друга Изолда отвъд планините?
Именно тогава Пушилката разбра, че е страхливец. Той излъга. Пряко волята си, но излъга. Той поклати глава с бавна, подкупваща усмивка, без сам да знае колко нежност се бе изписала на лицето му, когато Лабискуи мигновено се преобрази от радост.
Той извиняваше себе си, Че разсъждаваше по йезуитски, за това не можеше да има спор, но все пак нямаше достатъчно спартански дух, за да порази тази жена-дете със смъртоносен удар в сърцето.
Снас също усложняваше положението. Нищо не отбягваше от черните му очи, а думите му бяха двусмислени.
— Никой не иска да види дъщери си омъжена — каза той на Пушилката. — Поне хора с въображение. От това боли. Самата мисъл причинява болка, казвам ви. Но въпреки всичко, поради естествения ход на живота, някой ден Маргарет все ще трябва да се омъжи. Настъпи мълчание; Пушилката си даде сметка, че за хиляден път се пита какво ли се крие в миналото на Снас.
— Аз съм груб, жесток човек — продължи Спас. — И все пак законът си е закон и аз съм справедлив. Нещо повече: тука, за тези първобитни хора, аз съм законът и справедливостта. Никой не престъпна волята ми. Но аз съм и баща и цял живот въображението ми е било моето проклятие.