Кит се поусмихна и продължи. Ето какво го очакваше и него, защото и той в новата си роля на слуга трябваше да потегли от брега с подобна лодка още същия ден.
Навсякъде хората работеха, и работеха отчаяно, защото настъпването на зимата бе толкова близко, че вероятността да преплуват голямата верига езера, преди те да замръзнат, бе много малка. Въпреки това, когато стигна при палатката на господа Спрег и Стайн, Кит не видя никакви приготовления.
Край огъня, под опънат брезент, седеше клекнал нисък дебел мъж и пушеше цигара, свита от амбалажна хартия.
— Здравей — рече той. — Да не си новият слуга на господин Спрег?
Кит кимна, но му се стори, че този шишко бе някак си леко наблегнал на думите „господин“ и „слуга“, а в очите му бе пламнало едва забележимо огънче.
— Е, аз пък съм слугата на доктор Стайн — продължи шишкото. — Висок съм пет фута и два инча и се казвам Малчо, Джак Малчо за по-късо, а понякога ми викат „момче за всичко“. Кит му стисна ръката.
— С мечо месо ли си отгледан? — попита той.
— Разбира се — гласеше отговорът, — ама доколкото помня, май че първата ми храна беше биволско мляко. Седни да си похапнеш. Господарите още не са станали.
Макар и да беше закусил, Кит седна под брезента и изяде още една закуска, тройно, по-голяма от първата. Дългите седмици тежък, изтощителен труд бяха го надарили с вълчи стомах и вълчи апетит. Можеше да яде, каквото му падне, в каквото и да е количество, и да не се сеща, че съществува такова нещо като храносмилане. Малчо излезе приказлив черногледец и от него Кит чу изненадващи неща за техните господари и злокобни предсказания за пътуването им. Томас Стайли Спрег бил новоизпечен минен инженер и милионерски син. Доктор Адолф Стайли бил също син на богаташ. Чрез бащите си двамата получили подкрепата на някакво сдружение на капиталовложители за златотърсаческата си авантюра в Клондайк.
— О, те са червясали от пари — разправяше Малчо. — Когато слезли на брега в Дайи, за пренос взимали по седемдесет цента на фунт, но нямало индианци. Имало няколко души от Източен Орегон, истински миньори, които успели да наемат група индианци по седемдесет цента за фунт. Индианците вече били нарамили снаряжението, три хиляди фунта, когато пристигнали Спрег и Стайн. Те им предложи по осемдесет, после по деветдесет, а като качили на долар за фунт, индианците развалили договора и свалили товара от гърба си. Ето че Спрег и Стайн са вече тука, макар това да им е струвало три хиляди долара, а орегонците са още на брега. И ще стигнат тук чак догодина. О, много ги бива, твоят господар и моят, кога трябва да си развържат кесиите за тях си, ама за другите хора не дават пет пари. Какво направиха те, когато стигнаха на Линдерман? Дърводелците тъкмо довършваха една лодка, спазарена от няколко златотърсачи от Сан Франциско за шестстотин долара. Спрег и Стайн им бутнаха цяла хилядарка и дърводелците развалиха пазарлъка. Лодката е хубава, ама другите останаха на сухо. Багажът им е тука, а си нямат лодка. Закъсаха и те до идущата година. Пийни си още една чаша кафе и повярвай, че не бих и тръгнал с такива хора, ако не исках толкова много да отида в Клондайк. Мръсни душици. Те са способни да свалят жалейката от вратата на някой покойник, ако им дотрябва за търговийката. Подписал ли си договор?
Кит поклати отрицателно глава.
— Лошо си се нагласил, братле. По тия места няма храна, а на тях окото няма да им мигне да те зарежат, щом стигнат в Доусън. Хората там ще мрат от глад тази зима.
— Те обещаха… — започна Кит.
— Устно! — прекъсна го Малчо. — Ти ще твърдиш едно, те — друго и толкова. Е, както и да е… Как ти е името, братле?
— Наричай ме Пушилка — рече Кит.
— Е, Пушилка, ще има да патиш зарад устния си договор. Само от това разбирай какво трябва да очакваш. Да пръскат пари, ги бива, ама за работа и за ставане рано сутрин никакви ги няма. Трябваше да сме се натоварили и тръгнали още преди един час. За тежката работа сме ние с тебе. Още малко и ще ги чуеш как ще ни викнат да им занесем кафето — в леглото, тъй да го знаеш — и това са възрастни мъже! Ами разбираш ли от лодки? Аз съм кравар и златотърсач, но по вода съвсем ме няма, а те бъкел не разбират. Ти знаеш ли нещо?
— Отде ще зная — отговори Кит и се сви по-навътре под брезента, понеже по-силен порив на вятъра вдигна вихрушка от сняг. — Не съм се качвал на лодка, откакто съм бил момче. Но смятам, че ще се научим.
Единият ъгъл на брезента се откъсна и шепа сняг се изсипа във врата на Малчо.