Кит кимна, наблегна е всички сили и с цялата си тежест на управляващото гребло и насочи лодката към водопада.
Подир няколко минути, когато полупълната с вода лодка спря край брега на вира под Белия кон, Малчо изплю тютюневия сок н стисна ръката на Кит.
— Месо! Месо! — провикна се той с възторг. — Сурово го ядем! Живо месо ядем!
Горе на брега срещнаха Брек. Малко по-настрана стоеше жена му. Кит му стисна ръката.
— Страх ме с, че вашата лодка не ще може да мине — каза той. — Тя е по-малка от нашата и не е толкова здрава.
Брек извади пачка банкноти.
— Ако я прекарате, ще дам и на двамата по сто долара.
Кит се обърна и погледна нагоре към мятащата се Грива на Белия кон. Бавно припадаше сив здрач, ставаше по-студено и гледката като че ли придоби някаква първобитна суровост.
— Не е там работата — обади се Малчо… Не ни трябват вашите пари. И без туй няма да ги вземем. Но моят другар разбира от лодки и щом казва, че вашата не е сигурна, смятам, че знае какво приказва.
Кит кимна в знак, че е съгласен с Малчо и случайно погледна госпожа Брек. Очите й бяха втренчени в него и той почувствува, че ако някога е виждал молба в очите на жена, то е именно сега. Малчо проследи погледа му и видя, каквото виждаше и той. Те се спогледаха смутени и не проговориха. Обзети от същия порив, двамата си кимнаха и тръгнаха по пътеката, която водеше към началото на бързеите. Не бяха минали и стотина, крачки, когато срещнаха Стайн и Спрег, конто слизаха надолу.
— Къде отивате? — попита Спрег.
— Да прекараме и другата лодка — отговори Малчо.
— Няма да я прекарвате. Стъмва се. Ще отидете двамата да опънете палатката.
Възмущението на Кит бе толкова голямо, че той се въздържа и не проговори.
— Той е с жена си — каза Малчо.
— Това си е негова работа — забеляза Стайн.
— И на Пушилката, и моя — отвърна Малчо.
— Забранявам ви! — рязко рече Спрег. — Пушилка, ако направиш още една крачка, ще те уволня. — И аз тебе, Малчо — добави Стайн.
— И чудесно ще се наредите, като ни уволните — отговори Малчо. — Как ще закарате проклетата си лодка в Доусън? Кой ще ви поднася кафе в леглото и ще ви прави маникюр? Хайде, Пушилка! Не им държи да ни уволнят. Пък си имаме и договор. Ако ни уволнят, трябва да ни дадат храна за цялата зима.
Едва бяха отблъснали лодката на Брек от брега и навлезли в буйните води, когато вълните започнаха да преливат през борда. Това бяха малки вълнички, но те предвещаваха какво щеше да дойде по-нататък. Както дъвчеше неизменния си тютюн, Малчо хвърли закачлив поглед назад и Кит усети в сърцето си странен прилив на обич към този човек, който не умееше да плува, но умееше да държи на думата си.
Бързеите станаха по-буйни, полетяха пръски вода. В сгъстяващата се тъма Кит зърна Гривата и извивката на устремилото се натам течение. Той вкара лодката в тази извивка и се почувствува много доволен от себе си, когато лодката се понесе точно по средата на самата Грива. След това, сред тътена, подскачането, затъването и преливащата през борда вода, в съзнанието му остана ясно само това, че е хвърлил цялата си тежест върху управляващото гребло и му се иска чичо му да е там, за да го види. Те изплуваха задъхани, мокри до кости и загребали вода почти до самите бордове. По-леките парчета багаж и снаряжение плуваха в лодката. С няколко предпазливи удара на греблото Малчо вкара лодката във въртопа и водовъртежът извърши останалото, докато тя благополучно стигна до брега. От стръмнината ги гледаше госпожа Брек. Молитвата й бе чута и сълзи на благодарност се стичаха по бузите й.
— Вие, момчета, просто трябва да вземете парите — извика им отгоре Брек.
Малчо се изправи, подхлъзна се и седна във водата, а лодката се наклони с единия борд до повърхността на вира и пак се изправи.
— По дяволите парите! — каза Малчо. — Я извади ракията. Сега, като се свърши всичко, започва да ме хваща страх, пък сигурно и ще ме втресе.
V
Сутринта, както обикновено, тяхната лодка бе една от последните. Брек, при все че не го биваше да кара лодка и нямаше други помощници освен жена си и племенника си, беше събрал нещата си, натоварил лодката и потеглил с пукването на зората. Но бързането не беше присъщо на Стайн и Спрег, които сякаш не можеха да разберат, че езерата може да замръзнат всеки миг. Те се преструваха на болни, пречеха, бавеха се и правеха работата на Кит и Малчо двойно по-тежка.
— Съвсем си загубих уважението към бога, като гледам каква грешка е направил, като им е дал човешки образ на тия двамата — богохулно изразяваше отвращението си Малчо.