Задачата на двамата сега беше да превърнат златния пясък в храна. Последната цена на брашното и фасула беше долар и половина фунта, но трудното бе да се намери някой, който да ги продава. Доусън се гърчеше от глад. Стотици хора, които имаха пари, но нямаха храна, се видяха принудени да напуснат този край. Мнозина бяха отишли надолу по реката, преди да замръзне, а много други с храна само колкото за из път бяха изминали шестстотинте мили до Дайи пеша по леда.
Пушилката се срещна с Малчо в топлата кръчма и веднага забеляза, че той ликува.
— Животът не чини пет пари без ракия и без захар — каза вместо поздрав Малчо, издърпа парченца лед от размръзващите се мустаци и шумно ги захвърли на пода. — А пък аз току-що намерих осемнайсет фунта от туй сладко нещо. А тоя дъртак ми поиска само по три долара за фунт. А на теб как ти вървя?
— И аз не съм седял без работа — с гордост отговори Пушилката. — Купих петдесет фунта брашно. А един, дето живее на Адамовия поток, казва, че утре ще ми даде още петдесет фунта.
— Чудесно! Е, няма да умрем от глад, докато протече реката. А бе, Пушилка, тез нашите песове били чудо бе! Един търговец на кучета ми предлага по двеста долара на парче, ако му дадем и петте. Аз му казах, че ще има да взима. Дума да няма, че са загладили косъма, откакто плюскат месо; ама съвсем не е право да ги храним тез песове с месо, което струва по два н половина долара фунта. Хайде да пием по чаша. Не може да не полея тези осемнайсет фунта захар.
След няколко минути, когато отмерваше на везните златен пясък, за да плати за ракията, той се сепна.
— Съвсем забравих за този човек, с когото трябваше да се видя в „Тиволи“. Той има развален бекон и го продава по долар и половина за фунт. Можем да храним с него песовете и да пестим по един долар на ден от храната на всяко куче. Довиждане!
— Довиждане — рече Пушилката. — Ще се прибера в хижата и ще си полегна.
Едва беше излязъл Малчо и през двойната врата влезе мъж, облечен с кожени дрехи. Лицето му светна, когато видя Пушилката, а Кит позна, че е Брек — същият, чиято лодка беше прекарал през пролома Кутията и бързеите Белия кон.
— Чух, че сте тука — припряно заговори Брек, щом му стисна ръката. — Търся ви от половин час. Елате малко вън, искам да поговоря с вас.
Пушилката изгледа със съжаление бумтящата, зачервена печка.
— Не може ли тука?
— Не, то е важно. Елате вън.
Когато двамата излязоха, Пушилката свали едната си ръкавица, драсна клечка кибрит и погледна закачения до вратата термометър. Той скри голата си ръка пак в ръкавицата с такава бързина, сякаш мразът го беше опарил. Над главите им извиваше пламтящата дъга на Северното сияние, а целият Доусън ехтеше от печалния вой на хиляди кучета.
— Колко е? — попита Брек.
— Петдесет и един под нулата. — Кит плю за проверка и плюнката запращя във въздуха. — И термометърът работи, та се къса. Пада цялото време. Преди един час беше само четирийсет н шест. Да не са открили ново находище?
— Точно така — пошепна Брек и предпазливо се огледа, да не би някой да го чуе. — Нали знаете Потока на индианката, дето се влива в Юкон от другата страна трийсет мили нагоре по течението?
— Там няма нищо — отсече Пушилката. — Там са правили проучвания преди много години.
— Проучвани са били и други богати рекички. Слушайте! Това е голяма работа. Жилата лежи само на осем до двайсет стъпки дълбочина. Там няма да има участък, който да не даде половин милион. Това е голяма тайна. Пошушнаха ми я двама-трима добри приятели. Аз веднага казах на жена си, че ще ви намеря, преди да тръгна. Хайде, довиждане. Моите неща са скрити долу край брега. Когато ми го казаха, поискаха да им обещая, че няма да тръгна, преди да заспят всички в Доусън. Нали знаете какво значи да ви видят да тръгвате с брадва и колове. Повикайте другаря си и потегляйте след мен. Трябва да запазите третия или четвъртия участък след Откритие. Да не забравите; Потокът на индианката. Той е трети, след като отминете Шведската река.
II
Когато влезе в хижичката на планинския склон към края на Доусьн, Пушилката чу познатото му силно хъркане.
— А бе лягай си да спиш бе — измърмори Малчо, когато Кит го задруса за рамото. — Не съм на нощна смяна — продължи той, щом ръката на Кит го задруса по-енергично. — Иди кажи на кръчмаря какво ти тежи.
— Намъквай си дрехите — каза Пушилката. — Трябва да запазим един-два участъка.
Малчо седна на леглото и се канеше да се развика, но ръката на Пушилката му запуши устата.