— Колко? — каза Кълтъс Джордж.
— Убийте го!… — Строшете му главата… Дайте катран и пера! — чуваха се отделни викове сред развилнялата се бъркотия и духът на човеколюбие и другарство в миг отстъпи място на зверска жестокост.
Кълтъс Джордж стоеше невъзмутим в центъра на тази буря, а Пушилката блъскаше назад най-разярените и крещеше:
— Чакайте! Кой се занимава с тая работа? — Врявата стихна. — Дайте въже — добави той тихо.
Кълтъс Джордж сви рамене, лицето му се разкриви от пресилена, изпълнена с недоверие усмивка. Той познаваше тази порода бели хора. Твърде дълго беше опъвал заедно с тях по пъртината и твърде дълго беше ял тяхното брашно и бекон, и боб, за да не ги познава. Те спазваха законите. Джордж го знаеше много добре. Те винаги наказваха човека, който нарушава закона. Но той не беше нарушил никакъв закон. Той знаеше техните закони. Беше живял според тези закони. Не беше нито убил, нито откраднал, нито излъгал. Законът на белия човек не забраняваше да определиш цена и да се пазариш. Те всички определят цена и се пазарят. Той не правеше нищо повече от това, а на това го бяха научили самите те. Освен това, щом не е достоен да пие с тях, тогава не е достоен и да върши с тях благодеяния, нито да участвува в някое друго от техните глупави забавления.
Нито Пушилката, нито някой друг можеше да прозре какво му тежи на душата и какво се крие зад неговото държане и го кара да упорства така. Макар и да не го знаеха, те бяха също така заблудени, както и той, за да стигнат до взаимно разбирателство. За тях Кълтъс Джордж бе егоистично животно, за него егоистични животни бяха те.
Когато донесоха въжето, Дългия Бил Хаскел, Дебелия Олсън и играчът на зарове с много непохватност и злобна припряност сложиха клуп на врата на индианеца и прехвърлиха въжето през една греда на тавана. За увисналия свободен край се хванаха десетина мъже, готови да го задърпат.
Но Кълтъс Джордж не се съпротивяваше. Той знаеше точно какво значеше всичко това: блъф. Белите ги бива в блъфа. Нали любимата им игра е покерът! Нима не купуват и не продават, и не вършат всичките си сделки с помощта на блъфа? Да, той беше виждал бял да сключва сделка с такъв вид, сякаш има четири аса, когато всъщност държи в ръка празни карти.
— Чакайте! — разпореди се Пушилката. — Вържете му ръцете. Няма да го оставим да се хваща за въжето.
„Пак блъф“ — реши Кълтъс Джордж и безучастно се остави да му вържат ръцете на гърба.
— За последен път те питам, Джордж… рече Пушилката. — Ще тръгнеш ли с впряга?
— Колко? — каза Кълтъс Джордж.
Изумен от самия себе си, че е способен да извърши подобно нещо, а в същото време и ядосан от явния егоизъм на индианеца, Пушилката даде знак. И Кълтъс Джордж не беше по-малко изумен, когато усети клупа с рязко дръпваме да се стяга и да го вдига във въздуха. Невъзмутимостта му се стопи в същия миг. По лицето му бързо, едно подир друго, се изписаха изненада, уплаха и болка.
Пушилката тревожно наблюдаваше. Понеже сам той никога не е бил бесен, чувствуваше се като новак в тази работа. Тялото на индианеца се загърчи, вързаните ръце се мъчеха да скъсат въжето, а от гърлото му се изтръгнаха неприятните звуци на задушаване. Изведнъж Пушилката вдигна ръка.
— Отпуснете! — заповяда той.
Недоволни, че наказанието е траяло толкова малко, мъжете, които дърпаха въжето, замърмориха и пуснаха Кълтъс Джордж на пода. Очите му бяха изскочили, той едва се държеше на краката си и се олюляваше от една страна на друга, а ръцете му все още се мъчеха да се освободят. Пушилката се сети каква е работата, бързо мушна пръсти между въжето и врата и с едно дрънване разхлаби клупа. Гърдите на Кълтъс Джордж високо се повдигнаха и той пое първия си дъх.
— Ще тръгнеш ли с тоя впряг? — попита Пушилка.
Кълтъс Джордж не отговори. Той бързаше да диша.
— О, ние, белите хора сме свини — използува мълчанието Пушилката, вътрешно отвратен от ролята, която бе принуден да играе. — Ние сме готови да си продадем душата за злато и тъй нататък; но понякога се случва да забравим всичко това, пускаме му края и правим нещо, без да му мислим дали ще спечелим, или не. А когато вършим това, внимавай! Това, което искаме да знаем сега, е: ще тръгнеш ли с тоя впряг?
Кълтъс Джордж се бореше със себе си. Той не беше страхливец. Може би техният блъф е само дотук и ако отстъпи, ще излезе глупак. А докато той се колебаеше, Пушилката се измъчваше от тайната тревога дали тоя упорит дивак няма да държи на своето н да бъде обесен.