— Защо не сте изпратили да поискате помощ? — попита Пушилката, когато тя млъкна, задъхана и отпаднала още след първата си тирада. — Има стан на река Стюарт, пък и до Доусън може да се стигне само за осемнайсет дни.
— Защо не е отишъл Еймъс Уентуърт? — изкряска тя със злоба, граничеща с истерии.
— Не познавам този господин — отвърна Пушилката, — С какво се занимава той?
— С нищо. Само че той единствен не се е разболял от скорбут. А защо не се е разболял? Ще ви кажа. Не, няма да ви кажа… — Тънките и, измършавели, почти прозрачни устни плътно се стиснаха и на Пушилката му се стори, че, кажи-речи, може да види през тях зъбите и корените на зъбите и. — Пък и каква ли полза щеше да има? Нима не зная? Не съм толкова глупава. Складовете ни са пълни с какви ли не плодови сакове и консервирани зеленчуци. Нито един стан в цяла Аляска не е така добре въоръжен за борба със скорбута. Няма сушени и консервирани зеленчуци, плодове и орехи, които да не притежаваме, и то в изобилие.
— Сложи ли те натясно, а, Пушилка? — тържествуващо възкликна Малчо. Ето това е действителност, а не теория. Казваш, лекуване със зеленчук? Ето ти го зеленчука, а какво става е лекуването?
— Не мога да намеря никакво обяснение — призна Пушилката. — И въпреки това в цяла Аляска няма стан като този. Виждал съм скорбут по два-три случая ту тук, ту там, но никога не съм виждал цял стан, пламнал от него, нито съм виждал такива тежки случаи. Но това няма нищо общо е цялата работа, Малчо. Трябва да направим всичко, каквото можем, за тези хора, но първо трябва да се настаним и да се погрижим за кучетата. Ще се отбием при вас утре сутрин, ъ-ъ… госпожа Сибли.
— Госпожица Сибли… обиди се тя. — И ето какво, млади човече: ако речете да се пъхнете тука с разни лекарства, ще ви тегля една хубава порция сачми.
— Ей, че е мила тая пресвета ясновидка! — смееше се Пушилката, когато пипнешком се връщаха с Малчо в тъмнината към необитаваната хижа до оная, от която бяха започнали обиколката си.
Личеше си, че в тази хижа доскоро са живели двама души и другарите се питаха дали това не са били самоубийците, които намериха на пътя. Те огледаха заедно склада и откриха невероятно разнообразие от храни… в буркани, на прах, — консервирани, сушени, сгъстени.
— Питам те: как са се изхитрили да хванат скорбут? — възкликна Малчо и размаха пред светлината пакетчета с яйца на прах и италиански гъби. — Погледни това! Ами това!… Той заизважда кутии с консервирани домати, царевица, мариновани маслини. — Пък и самата пресвета ясноводка е хванала скорбут! Как го разбират това нещо?
— Ясновидка — поправи го Пушилката.
— Ясноводка! — упорито повтори Малчо. — Нали тя ги е довела в тази дупка, а?…
III
На другия ден, когато вече беше светло, Пушилката срещна човек, който теглеше шейна с тежък товар дърва. Нисък, спретнат и подвижен, този човек крачеше бодро въпреки тежкия товар. Пушилката веднага изпита към него неприязън.
— Какво ви е? попита той.
— Нищо ми няма — отговори нисичкият човечец.
— Знам — каза Пушилката. Тъкмо затова ви и питам. Вие сте Еймъс Уентуърт. Интересно, как така не сте се разболели от скорбут, както всички други?
— Защото работех — бързо отговори Уентуърт. — И никой от тях нямаше да се разболее, ако бяха излизали навън и вършили нещо. А те какво правеха? Мърмореха и се оплакваха, и кълняха студа, дългите нощи, лишенията, мъките и болките и всичко друго. Излежаваха се, докато се подуха така, че вече не могат да станат, и толкова. Вижте мене. Аз работех, Влезте в моята хижа. Пушилката го последва.
— Поогледайте се. Чисто, като облизано, а? Така си е! Наредено, нагласено. Бих махнал и стърготините и талаша от пода, ако не пазеха топло, по при мен стърготините и талашът са чисти, Трябва да погледнете подовете в някои от другите хижи. Кочини! Нито веднъж още не съм ял от немита чиния. Не, драги. Това иска работа и аз работех, и не се разболях от скорбут. Можете да си вземете хубава бележка и така да си го знаете.
— Улучили сте самата истина — призна Пушилката. — Но виждам, че при вас има само един одър. Защо сте тъй необщителен?
— Защото така ми харесва. По е лесно да чистиш на един, отколкото на двама, ето защо! Мързеливци и готованци! Нима мислите, че бих могъл да търпя такъв човек в къщата си? Нищо чудно, че са се изпоразболели от скорбут!
Това звучеше много убедително, но Пушилката не можеше да се отърве от неприязненото си чувство към този човек.