И Еймъс Уентуърт се махна, самичък, затътрил шейна, натоварена с храна, колкото да му стигне до Доусън. Една миля по-надолу Малчо го настигна на пъртината.
— Я ела тука — подхвана Малчо вместо поздрав. — Хайде, бръкни се! Давай парите! Развързвай кесията!
— Аз не разбирам — смутолеви Уентуърт и потрепери, като си спомни какъв бой бе ял на два пъти от Малчо — и с юмруци, и с ритници.
— Ония хиляда долара, разбираш ли ме? Хилядата долара в злато, дето Пушилката ти плати за нещастния картоф. Дай ги тука!
И Еймъс Уентуърт му протегна торбичката със златото.
— Дано да те ухапе някой пор, че да пукнеш от бяс! — бяха прощалните думи на Малчо.
СПЕКУЛА С ЯЙЦА
I
Една свежа мразовита сутрин, в големия магазин на Алясканското търговско дружество в Доусън, Люсил Арал с пръст повика Белю Пушилката при тезгяха с манифактурните стоки. Продавачът беше отишъл на експедиция в складовете и въпреки огромните, зачервени печки Люсил беше си сложила пак ръкавиците.
Пушилката с готовност се отзова на повикването и. Нямаше такъв мъж в Доусън, който не би се почувствувал поласкан от вниманието на Люсил Арал, певица от мъничката трупа, която изнасяше всяка вечер представления в театъра „Палас опера“.
— Ужасно скучно! — оплака се тя с очарователна превзетост, след като се ръкуваха. — Цяла седмица не е имало пристъп от златна треска. Този бал с маски, който Скиф Мичел се канеше да ни даде, е отложен. Никой не пилее злато. Театърът е празен. И поща от Външния свят няма вече две седмици. Накратко казано, това градче се е вмъкнало в леговището си и заспало летаргичен сън. Трябва да направим нещо. Трябва да го посъживим, а вие и аз можем да го направим. Ако някой въобще може да произведе сензация, това сме ние. Знаете ли, че съм скъсала с Чарли Бързея?
Пред Пушилката се мярнаха почти едновременно две видения. Едното бе Джой Гастел; другото — той самият сред голо снежно поле, под студената полярна луна, пронизан без много приказки от точния изстрел на гореспоменатия Бързея. Нежеланието на Пушилката да произведе сензация със съдействието на Люсил Арал бе твърде явно, за да не го забележи певицата.
— Благодаря ви! Аз съвсем не мисля това, което мислите вие — натякна му тя със смях и се нацупи… — Когато река да ви се обеся на врата, ще трябва да имате повече и по-остри очи, отколкото сега, та да ме видите.
— Някои умират от разрив на сърцето, когато неочаквано им се усмихне щастието — промърмори Пушилката с престорено радостно облекчение.
— Лъжец! — снизходително отвърна Люсил Арал.
— Вие се уплашихте до смърт и нищо повече. Мога да ви уверя, господин Белю Пушилката, че нямам намерение да въртя любов с вас, а ако вие посмеете да въртите любов с мен, Бързея ще ви вземе мярката. Вие го знаете какъв е. Освен това аз — аз не съм скъсала с него наистина.
— Продължавайте с вашите гатанки — засмя се той. — Може би след малко ще започна да се досещам накъде биете.
— Няма какво да се досещате, Пушилка. Ще ви го кажа направо. Бързея мисли, че съм скъсала с него, не го ли разбирате?
— Добре де, скъсала ли сте, или не?
— Не съм… това е! Но между нас да си остане. Той мисли, че съм скъсала. Аз само вдигнах шум, че уж скъсвам с него, но той си го заслужаваше.
— И каква роля ще играя аз, на параван или на плашило?
— Нито едното, нито другото. Вие ще натрупате куп нари, ние ще направим Бързея смешен и ще поразвеселим Доусън, а най-хубавото от всичко, за което го правя той ще получи един добър урок. Има нужда от него. Той е… е, най-правилно ще бъде да кажа, че е много буен. Само защото е грамаден мъжага, защото притежава толкова богати участъци, че не им знае броя…
— И защото е сгоден за най-хубавата женичка в Аляска — добави Пушилката.
— Да, и поради това също, благодаря ви… няма защо да вилнее. Снощи пак го прихванаха. Посипа пода на „М & М“ със златен пясък. Трябва да имаше хиляда долара. Просто отвори торбичката и го пръсна под краката на танцуващите. Вие сте чули за това, разбира се.
— Да, тази сутрин. Съжалявам, че не съм метач в това заведение. Но аз все още не ви разбирам. Какво общо имам аз с всичко това?
— Слушайте. Той беше твърде буен. Аз развалих нашия годеж и той е тръгнал да разправя наляво и надясно, че сърцето му било разбито. Сега стигаме на въпроса. Аз обичам яйца.
— Сега пък яйца! — възкликна Пушилката с отчаяние. — Накъде я карате? Накъде я карате? — Чакайте.
— Но какво общо с всичко това имат яйцата и апетитът? — запита той.
— Всичко, само ако ме изслушате.
— Слушам ви, слушам ви — проточи той.