— Тогава, за бога, слушайте. Аз обичам яйца. А в Доусън има яйца в ограничено количество.
— Е, да. Зная и това. Има ги най-вече в ресторанта на Славович. Шунка с едно яйце — три долара. Шунка с две яйца — пет долара. Това прави два долара за яйце, на дребно. Само големците и такива като госпожица Арал и Бързея могат да си позволят да ги ядат.
— Той също обича яйца — продължи тя. — Но въпросът не е там. Аз ги обичам. Всяка сутрин в единадесет часа закусвам при Славович. Всяка сутрин изяждам две яйца. — Тя изразително замълча. — Да предположим, само да предположим, че някой реши да направи спекула и откупи всичките яйца.
Тя зачака, а Пушилката я гледаше с възхищение и мислено одобряваше избора на Бързея.
— Вие не ме слушате — каза Люсил Арал.
— Продължавайте — отговори той… — Не знам. Какво ще стане тогава?
— Глупчо! Нали познавате Бързея? Когато види, че жадувам за яйца, а аз чета в сърцето му като в отворена книга и умея да жадувам, какво ще направи той?
— Кажете ми вие. Продължавайте.
— Ами че той ще се втурне да търси човека, който е откупил яйцата. Той ще ги вземе всичките, колкото и да му струват. Представете си: влизам при Славович в единадесет часа. На съседната маса — Бързея. Той ще се погрижи да е там. „Две яйца на очи“ — ще кажа аз на келнера. „Съжалявам, госпожице Арал — ще каже келнерът, — яйцата се свършиха.“ Тогава се обажда Бързея със своя дебел мечешки глас: „Келнер, шест яйца, ровки.“ И келнерът казва: „Да, господине“ и донася яйцата. Представете си: Бързея ме гледа под око, аз изглеждам възмутена и студена като ледена висулка и повиквам келнера. „Съжалявам, госпожице Арал — казва той, — но тия яйца са на господин Бързея. Виждате ли, госпожице, те са негова собственост.“ Представяте ли си: Бързея тържествува, мъчи се с всички сили да се престори, че нищо не е разбрал, и изяжда шестте яйца. Друга картинка: самият Славович ми донася две яйца на очи и казва: „С почитанията на господин Бързея, госпожице.“ Какво правя аз? Какво изобщо мога да направя, освен да се усмихна на Бързея, а след това, разбира се, ние се сдобряваме и той ще сметне, че евтино се е отървал, дори и да е бил принуден да плати по десет долара за всяко от откупените яйца.
— Продължавайте, продължавайте! — подкани я Пушилката. — На коя гара трябва да се кача на това влакче и на коя гара ще ме свалят?
— Как не разбирате! Никой няма да ви сваля. Яйченият влак ще ви закара направо до крайната гара. Направете вие тая спекула с яйца. Започнете още сега, днес. Можете да купите и сетното яйце в Доусън по три долара и да ги продадете на Бързея, кажи-речи, по колкото си искате. А после, след всичко това, ще разкрием задкулисната страна на историята. Всички ще се смеят на Бързея. Той малко ще се поукроти. Ние с вас ще разделим победната слава. Вие ще натрупате куп пари. А Доусън ще се поразсъни от тази голяма шега. Разбира се… ако… ако спекулацията ви се вижда много рискована, аз ще ви дам злато за откупуване на яйцата.
Последната забележка бе твърде много за Пушилката. Понеже беше само най-обикновен смъртен от Запад със странни схващания за парите и жените, той отказа с презрение предложения от нея златен пясък.
II
— Хей! Малчо! — извика Пушилката през Главната улица на своя другар, който крачеше с бързата си развлечена походка, тикнал под мишницата си неувито, биещо на очи шише със замръзнало съдържание. Пушилката прекоси на другата страна.
— Къде беше цяла сутрин? Де ли не съм те търсил!
— При доктора — отговори Малчо и посочи шишето. — На Сали й има нещо. Снощи, като ги хранех, видях, че й капе козината от опашката и хълбоците. Докторът казва…
— Остави тази работа — нетърпеливо го прекъсна Пушилката. — Аз искам…
— Какво те е прихванало? — попита е възмущение и изненада Малчо, — Ще вземе в тоя студ да й окапе козината на Сали! Казвам ти, че кучето е болно. Докторът казва…
— Сали ще почака. Слушай сега…
— Казвам ти, че не може да чака. Това е жестокост към животните! Тя ще замръзне. Какво си се толкова разбързал? Да не са наистина намерили злато на Монте Кристо?
— Не зная, Малчо. Но искам да ми направиш една услуга.
— Дадено — любезно каза Малчо, набързо успокоен и готов да помогне. — Какво искаш? Разправяй. За тебе винаги.
— Искам да купиш за мен яйца…
— Разбира се, и одеколон, и пудра за бебета, стига да поискаш. А на бедната Сали нека си и капе козината по най-скандален начин. Виж какво, Пушилка, щом си решил да живееш нашироко, върви сам да си купуваш яйца. На мене ми стига и боб със сланина.
— Че ще ида сам да купувам, ще ида, но искам да ми помогнеш да ги купя. Млъкни сега, Малчо. Аз имам думата. Ще отидеш право при Славович. Плати му, ако щеш, и по три долара, но купи всичките яйца, които има.