— Разбира се — отговори Пушилката. — Зная аз какво значи да закопнееш за яйца. Но не сме чак толкова бедни, та да искаме да ни се заплаща гостоприемството. Те няма да ти струват нищо. — В този миг силен ритник под масата го предупреди, че Малчо започва да губи самообладание. — Десетина ли каза, Бързей?
Бързея кимна.
— Хайде, Малчо — продължи Пушилката — Опържи му ги. Разбирам те. Спомням си, когато и аз можех да изям десет парчета наведнъж.
Но Бързея задържа с ръка понечилия да скочи Малчо и обясни:
— Не искам да кажа пържени. Те ми трябват с черупките.
— Та да можеш да ги вземеш със себе си?
— Сега позна.
— Но това не е гостоприемство — възрази Малчо. — Това е… това е търговия.
Пушилката кимна в знак на съгласие.
— Това е друго нещо, Бързей. — Аз помислих, че искаш просто да ги изядеш. Виждаш ли, ние се заловихме с тая работа, за да направим спекулация.
Опасните пламъчета в сините очи на Бързея започнаха да стават по-опасни.
— Ще ви ги платя — каза той рязко. — Колко?
— О, не десетина — отговори Пушилката. — Не можем да продадем десетина. Ние не продаваме на дребно; ние спекулираме. Не можем сами да си подбиваме пазара. Ние сме откупили всичките яйца до последното и ако речем да продаваме, ще ги продадем всичките до последното или няма да ги продадем въобще.
— Колко яйца имате и колко искате за тях?
— Колко имаме, Малчо? — попита Пушилката. Малчо поизчисти гърлото си и се залови да пресмята на глас:
— Чакай да видя. Деветстотин седемдесет и три без девет прави деветстотин шейсет и две. И цялата история, по десет долара на парче, ще направи точно девет хиляди шестстотин и двайсет долара суха пара. Разбира се, Бързей, ние играем честно и за развалените яйца връщаме парите, ама няма развалени. Такова нещо още не съм видял на Клондайк: развалено яйце Няма такъв глупак, дето ще докара тук развалено яйце.
— Това е справедливо — обади се Пушилката. — За развалените яйца връщаме парите, Бързей. Ето ти нашето предложение: девет хиляди шестстотин и двайсет долара за всичките яйца, колкото ги има на Клондайк.
— Ти можеш да ги препродадеш по двайсет долара парчето и да си изкараш парите двойно — подсказа му Малчо.
Бързея тъжно поклати глава и си сипа боб.
— Много пари, Малчо. На мен ми трябват само няколко парчета. Ще ви дам по десет долара за двайсетина яйца. Ще ви дам по двайсет, но не мога да ги купя всичките.
— Или всичките, или нищо — решително заяви Пушилката.
— Вижте какво, вие двамата — заговори Бързея с внезапна откровеност. — Ще бъда напълно искрен с вас, само че не го разправяйте на никого. Нали знаете, че госпожица Арал и аз бяхме сгодени. Е, тя ми е върнала годежа. Вие го знаете. Всички го знаят. Яйцата ми трябват за нея.
— Ами! — подигравателно подхвърли Малчо. — Сега е ясно защо ги искаш с черупките. Ама аз никога не съм очаквал от тебе такова нещо.
— Какво не си очаквал?
— Това е направо подло, ето какво е! — побърза да продължи Малчо, обзет от целомъдрено негодувание. — Никак няма да се учудя, ако някой ти тегли куршума за това нещо, и ще си го заслужил!
Бързея пламна от яд и беше вече на границата на един от прочутите си пристъпи на свирепа ярост. Юмруците му се свиха и евтината вилица, която държеше, започна да се огъва, а в сините му очи заискряха предупреждаващи пламъчета.
— Слушай, Малчо, какво искаш да кажеш? Ако имаш пред вид някоя задкулисна…
— Искам да кажа, каквото казвам — упорито отвърна Малчо, — и кълна ти се, че нямам пред вид нищо задкулисно. Такова нещо се върши само пред кулисите. Другояче не ги хвърлят.
— Какво да хвърлят?
— Ами яйца, сливи, топки и всякакви други работи. Но ти, Бързей, си на грешен път. В операта още не е имало такава публика, дето ще изтърпи такова нещо. Само зарад това, че е артистка, никой не ти дава право да я замерваш пред хората е кокоши яйца.
За миг можеше да се помисли, че Бързея или ще се пръсне, или ще има апоплектичен удар. Той сръбна голяма глътка вряло кафе и постепенно се съвзе.
— Грешиш Малчо — каза той с пресилено спокойствие. — Нямам намерение да я замервам с яйца. Слушай, човече — възкликна той с нарастващо вълнение, — аз искам да й поднеса тези яйца на чиния, пържени на очи, тя така ги обича.
— Знаех си аз — великодушно се провикна Малчо, — знаех си, че не можеш да направиш такава подлост!
— Не ти се сърдя, Малчо — прости му Бързея. — Но да говорим сериозно. Нали разбирате защо ми трябват тези яйца? Много ми трябват.
— Ще ги вземеш ли за девет хиляди шестстотин и двайсет долара? — попита Малчо.
— Това е пладнешки грабеж, ето какво е! — ядосано заяви Бързея.